Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
Намерени са
24488
резултата от
1653
текста в
25
страници с корен от думите : '
Божествен свят
'.
На страница
9
:
1000
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-рано съществуваха
божествен
и предписания, но не и правни разпоредби.
Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици.
По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби.
Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
към текста >>
Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия
свят
.
Понятието „гражданин” беше действително почувствувано за пръв път именно в древния Рим.
Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия свят.
В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там волята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н. Сега меродавен стана индивидът, личността. Така човекът наистина привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена личност във физическия план. Това беше най-ниската точка от развитието.
към текста >>
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият
свят
, в материята.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила.
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята.
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят.
към текста >>
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния
свят
.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята.
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Обаче за тази цел физическият
свят
трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния
свят
.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят.
И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Божествен
о-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята.
Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия
свят
, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния
свят
.
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят.
По-рано това не беше възможно.
към текста >>
2.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия
свят
, но и всичко онова, което се случва в духовните светове.
Защо трябваше, така да се каже, да разгледаме и другата страна на човешкото развитие, т.е. духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план.
Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове.
И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят. После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия
свят
, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия
свят
.
духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло.
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия
свят
, с това, което са физическите впечатления.
Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления.
Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
Този
свят
просветва все повече и повече.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана.
Този свят просветва все повече и повече.
Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят.
към текста >>
В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен
свят
.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен.
В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния
свят
, аз съм част от по-висшите Същества.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества.
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния
свят
.
Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества.
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят.
Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния
свят
.
Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния
свят
всичко остава едно и също.
Ако описваме по този начин човешките изживявания между смъртта и новото раждане, не бива да си представяме, че светът на Девакана не подлежи на промени.
Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния свят всичко остава едно и също.
Но това изобщо не е така. Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан. Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха. Тогава ние отправяхме поглед към огромните пирамиди и към другите монументални строежи. В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес.
към текста >>
Обаче когато описваме отношенията в духовния
свят
, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния
свят
, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено.
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Точно както се променя физическия
свят
, така се променят и отношенията в другия
свят
.
Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено. Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят.
През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния
свят
и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
към текста >>
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния
свят
.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят.
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план.
към текста >>
Поради все по-дълбокото навлизане във физическия
свят
, човекът все повече се заплиташе в него.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане.
Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него.
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят. Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия
свят
, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него.
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят. Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия
свят
.
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план.
Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят.
Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския
свят
, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора.
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно.
към текста >>
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия
свят
, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание.
А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова.
към текста >>
През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия
свят
, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание.
През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия
свят
, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно.
Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно.
В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния
свят
той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено.
Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там.
към текста >>
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия
свят
, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния
свят
, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено. Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване.
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен. Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия
свят
, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там.
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния
свят
.
Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят.
Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия
свят
, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос.
към текста >>
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния
свят
.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят.
Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния
свят
, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния
свят
онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния
свят
.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
към текста >>
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния
свят
.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят.
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни.
към текста >>
Денем той живееше във физическия
свят
, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят.
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан.
към текста >>
И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия
свят
.
Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”.
И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят.
Но когато Земята - а заедно с не я и човекът - се сгъсти, Вотан си казваше: „Не, сега аз няма да сляза в тази гъста материя”. И тогава той оставаше в невидимите светове, в извънземните светове.
към текста >>
Изобщо така стояха нещата с
божествен
о-духовните Същества.
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества.
Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците. Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
към текста >>
Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия
свят
.
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества. Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците.
Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
Но имаше и такива хора, които живееха според предписанията на посветените и по този начин пречистваха своите по-фини тела така, че един вид се отваряха за Боговете. Следователно, когато инкарнираният човек пречистваше своето тяло, той стигаше дотам, че можеше да бъде „засенчен” от едно такова духовно Същество, което не можеше да слезе до физическото тяло. Физическото тяло би се оказало твърде грубо за такова Същество. И за съответния човек настъпваше следното състояние: астралното тяло и етерното тяло бяха проникнати от едно такова по-висше Същество, което иначе не би могло да си осигури човешка форма и се настаняваше в едно друго Същество, за да прояви себе си именно чрез него.
към текста >>
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия
свят
, а само подчертаваше, че физическият
свят
е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия
свят
, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Но светът върви напред, той следва своя път. Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост.
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население. Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния
свят
, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет. Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
към текста >>
После той слезе долу във физическия
свят
.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога.
После той слезе долу във физическия свят.
Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят. Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
към текста >>
Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия
свят
.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло.
Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят. По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете. Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса.
към текста >>
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия
свят
.
После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете. Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса.
към текста >>
Този Аз слезе от духовния
свят
, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл.
Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят. Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят. По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете.
Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл.
Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса.
към текста >>
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от
божествен
о-духовни Същества.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза.
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от
божествен
о-духовните Същества.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза. Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества.
Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия
свят
в условията на Гръцко-латинската епоха.
Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза. Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества. Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло.
Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
3.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия
свят
, които пораждат тези повторения.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения.
Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания. А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота. Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят. Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>
Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен
свят
.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения. Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания. А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота.
Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят.
Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>
Променя се не само физическия
свят
; там също настъпва един напредък, и душите имат все нови и нови изживявания.
Ние видяхме, че се случи не само това, но и че в периода между смъртта и новото раждане, в Камалока и в Девакана настъпи един вид напредък, преобразяване; тъй че душата не изживяваше същото при навлизането си в Камалока или Дева-кана, в зависимост от това дали тя напуска едно египетско, гръцко или съвременно тяло.
Променя се не само физическия свят; там също настъпва един напредък, и душите имат все нови и нови изживявания.
Нека сега преди всичко да разгледаме от гледна точка на отвъдния свят - ако искаме да го наречем така - могъщата поява на Христос в нашия земен свят. Днес ние ще поставим по един много по-задълбочен начин въпроса: От какво значение е появата на Христос тук на нашата Земя, от какво значение е идването на Христос за душите на мъртвите, изобщо за живота, протичащ откъм другата, духовната страна на съществуванието? За целта нека да разгледаме някои неща, които са се разиграли за душите през Египетската епоха отсам и отвъд физическия план.
към текста >>
Нека сега преди всичко да разгледаме от гледна точка на отвъдния
свят
- ако искаме да го наречем така - могъщата поява на Христос в нашия земен
свят
.
Ние видяхме, че се случи не само това, но и че в периода между смъртта и новото раждане, в Камалока и в Девакана настъпи един вид напредък, преобразяване; тъй че душата не изживяваше същото при навлизането си в Камалока или Дева-кана, в зависимост от това дали тя напуска едно египетско, гръцко или съвременно тяло. Променя се не само физическия свят; там също настъпва един напредък, и душите имат все нови и нови изживявания.
Нека сега преди всичко да разгледаме от гледна точка на отвъдния свят - ако искаме да го наречем така - могъщата поява на Христос в нашия земен свят.
Днес ние ще поставим по един много по-задълбочен начин въпроса: От какво значение е появата на Христос тук на нашата Земя, от какво значение е идването на Христос за душите на мъртвите, изобщо за живота, протичащ откъм другата, духовната страна на съществуванието? За целта нека да разгледаме някои неща, които са се разиграли за душите през Египетската епоха отсам и отвъд физическия план.
към текста >>
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния
свят
, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия
свят
.
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия свят.
Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния свят между смъртта и новото раждане. Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния свят. И до неговата най-ниска точка се стигна през Гръцко-латинската епоха. Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния свят през периода между раждането и смъртта. Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част.
към текста >>
Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния
свят
между смъртта и новото раждане.
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия свят.
Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния свят. И до неговата най-ниска точка се стигна през Гръцко-латинската епоха. Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния свят през периода между раждането и смъртта. Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част. Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло.
към текста >>
Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия
свят
, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния
свят
.
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия свят. Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния свят.
И до неговата най-ниска точка се стигна през Гръцко-латинската епоха. Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния свят през периода между раждането и смъртта. Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част. Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло. През нощта днешният човек вижда мрак, навсякъде около него е тъмно.
към текста >>
Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния
свят
през периода между раждането и смъртта.
Ние видяхме, че хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да развият все по-голям и по-голям интерес към физическия свят. Обаче в същата степен отслабнаха и избледняха онези изживявания, които те имаха в духовния свят между смъртта и новото раждане. Колкото по-живо ставаше съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-уютно се чувствуваха те там, колкото повече навлизаха в законите на физическия план, толкова по-смътно ставаше тяхното съзнание в духовния свят. И до неговата най-ниска точка се стигна през Гръцко-латинската епоха.
Но преди да се потопи докрай в материята, човекът не би могъл напълно да изживее това, което е задължително да изживее, ако иска да постигне верен поглед относно духовния свят през периода между раждането и смъртта.
Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част. Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло. През нощта днешният човек вижда мрак, навсякъде около него е тъмно. Това се дължи на факта, че в своето астрално тяло човекът не разполага с никакви възприемателни органи. Както очите и ушите са се развили като физически възприемателни органи, така и от по-висшите тела трябва да се развият свръхсетивни органи, които да станат естествена част на тези тела.
към текста >>
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия
свят
.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят.
Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление. Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи.
към текста >>
Това, което човекът получава по този начин от физическия
свят
, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят. Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло.
Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление.
Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло.
към текста >>
Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния
свят
така, както днес вижда физическия
свят
.
Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си.
Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
към текста >>
И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния
свят
, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване.
Едва сега започваме да разбираме онова, което сме получили като един импулс чрез Христовото идване на Земята. В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло. Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него.
И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване.
Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението. Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
Той беше придружаван из полетата на духовния
свят
, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението.
В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло. Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него. И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване.
Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението.
Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния
свят
отвъд физическия план.
Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него. И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване. Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението.
Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
Ето как човекът се запознаваше с онова, което беше изживявано в духовния
свят
, още преди да се беше потопил толкова дълбоко в материята.
Ето как човекът се запознаваше с онова, което беше изживявано в духовния свят, още преди да се беше потопил толкова дълбоко в материята.
Тогава кандидатът за посвещение беше запознаван с истинския образ на Озирис, Изис и Хорус. Онова, което по-късно стана мит, посветеният го виждаше по време на пътуването си в духовния свят. Сега той можеше да го разкаже и на другите хора, обличайки го в образите на различни митове и легенди. Той виждаше всичко това: той виждаше колко своеобразно протичаха действията на Озирис, когато Луната се беше отделила от Земята; той виждаше раждането на Хорус от Изис и Озирис; той виждаше четирите човешки типа: този на бика, на лъва, на орела, както и същинския тип на човека. Той виждаше също и съдбите на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Онова, което по-късно стана мит, посветеният го виждаше по време на пътуването си в духовния
свят
.
Ето как човекът се запознаваше с онова, което беше изживявано в духовния свят, още преди да се беше потопил толкова дълбоко в материята. Тогава кандидатът за посвещение беше запознаван с истинския образ на Озирис, Изис и Хорус.
Онова, което по-късно стана мит, посветеният го виждаше по време на пътуването си в духовния свят.
Сега той можеше да го разкаже и на другите хора, обличайки го в образите на различни митове и легенди. Той виждаше всичко това: той виждаше колко своеобразно протичаха действията на Озирис, когато Луната се беше отделила от Земята; той виждаше раждането на Хорус от Изис и Озирис; той виждаше четирите човешки типа: този на бика, на лъва, на орела, както и същинския тип на човека. Той виждаше също и съдбите на човека между смъртта и новото раждане. Сфинксът заставаше пред него като една действителна форма и той непосредствено я изживяваше. Той с пълно право можеше да каже: „О, аз наистина видях Сфинкса, човека, как той имаше и една друга форма, близка до животинската, и как само неговото етерно тяло, чиято форма беше близка до човешката, изпъкваше навън от тази форма, близка до животинската.” За посветения Сфинксът беше едно действително изживяване.
към текста >>
Божествен
ите Същества, свързани със Земята докато Слънцето и Луната се отделяха от нея, трябваше да приемат такава форма, каквато беше възможна тогава, т.е.
Нека да отправим поглед към древната Лемурийска епоха: там етерните потоци още не бяха приели човекоподобни форми; в своето етерно тяло човекът беше все още подобен на животните. И Боговете, които слизаха, трябваше да се нагаждат към същата форма, наподобяваща животните, в която човекът съществуваше на Земята. Ако едно същество искаше да слезе на определено равнище, то трябваше да изпълни неговите условия. Така беше също и в този случай.
Божествените Същества, свързани със Земята докато Слънцето и Луната се отделяха от нея, трябваше да приемат такава форма, каквато беше възможна тогава, т.е.
една форма, наподобяваща животните. И понеже египетските религиозни възгледи представляват един вид повторение на Лемурийската епоха, египетският посветен гледаше нагоре към Боговете, например към Озирис и Изис, като към една форма, наподобяваща тази на животните. Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята.
към текста >>
Тези различни
божествен
и Същества се преобразяваха непрекъснато.
И понеже египетските религиозни възгледи представляват един вид повторение на Лемурийската епоха, египетският посветен гледаше нагоре към Боговете, например към Озирис и Изис, като към една форма, наподобяваща тази на животните. Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята. Външните изображения следваха приблизително това, което посветеният виждаше, но все пак те бяха много точни.
Тези различни божествени Същества се преобразяваха непрекъснато.
Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида. През онези епохи Съществата се променяха много по-бързо, отколкото днес. Тогава те бяха по-одухотворени, и когато отправим поглед в миналото към тези форми, ние ги виждаме в техните три тела, обаче изцяло протъкани и озарени от астралното тяло и от етерното тяло. И това беше много точно пресъздавано в съответните образи. Съвременният човек може и да се усмихва, гледайки тези форми, обаче той дори не подозира колко реалистични са те.
към текста >>
Да, има един закон в духовния
свят
, че това, което изостава на определено духовно или душевно равнище, потъва във все по-дълбок упадък.
Не човекът произлиза от животните, а животинските форми са един вид декадентски степени, един вид страничен продукт от еволюцията на човека. Животните са упадъчни разновидности на предишните физически форми, характерни за човеците от миналото. По друг начин изглеждат нещата, ако се обърнем към другите равнища на еволюцията. Изостанаха в развитието си не само физическите животински форми, но също и техните етерни и астрални заложби. Както лъвът, който навремето се обособи и отдели от развитието, изглеждаше по-различно, отколкото днес, така и определени душевно-духовни форми, които изостанаха на по-низша степен, в хода на времето се промениха, западнаха.
Да, има един закон в духовния свят, че това, което изостава на определено духовно или душевно равнище, потъва във все по-дълбок упадък.
към текста >>
Ето защо и в наши дни Сфинксът запази в астралния
свят
тази стара, изродена форма.
Да предположим, че също и Сфинксът изостана на една по-низша степен, после потъна във все по-дълбок упадък и накрая получи такава форма, която е нещо като карикатура на първоначалната му форма.
Ето защо и в наши дни Сфинксът запази в астралния свят тази стара, изродена форма.
Човекът, който се издига в духовните светове като посветен или по някакъв друг правилен начин, слабо се интересува от тези декадентски форми, които са, тъй да се каже, една изостанала в развитието си сбирщина, обитавала някога духовния свят.
към текста >>
Човекът, който се издига в духовните светове като посветен или по някакъв друг правилен начин, слабо се интересува от тези декадентски форми, които са, тъй да се каже, една изостанала в развитието си сбирщина, обитавала някога духовния
свят
.
Да предположим, че също и Сфинксът изостана на една по-низша степен, после потъна във все по-дълбок упадък и накрая получи такава форма, която е нещо като карикатура на първоначалната му форма. Ето защо и в наши дни Сфинксът запази в астралния свят тази стара, изродена форма.
Човекът, който се издига в духовните светове като посветен или по някакъв друг правилен начин, слабо се интересува от тези декадентски форми, които са, тъй да се каже, една изостанала в развитието си сбирщина, обитавала някога духовния свят.
към текста >>
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния
свят
с помощта на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми.
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния свят с помощта на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми.
Обаче Едип е зърнал истинския Сфинкс, който не е между мъртвите дори и днес. И до днес той не е между мъртвите, само че се явява на човека под друг, особен облик. Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в резултат на което те се пренасят в астралния свят, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса. Това явление се назовава с различни имена. В някои области го наричат „пладнешка вещица”.
към текста >>
Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в резултат на което те се пренасят в астралния
свят
, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса.
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния свят с помощта на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми. Обаче Едип е зърнал истинския Сфинкс, който не е между мъртвите дори и днес. И до днес той не е между мъртвите, само че се явява на човека под друг, особен облик.
Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в резултат на което те се пренасят в астралния свят, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса.
Това явление се назовава с различни имена. В някои области го наричат „пладнешка вещица”. Не малко хора от селата разказват, че са срещнали пладнешката вещица. Тя присъствува навсякъде, само че носи различни имена. Тя е потомка на древния Сфинкс.
към текста >>
Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически
свят
, как цели родове духовни Същества западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били.
Тя присъствува навсякъде, само че носи различни имена. Тя е потомка на древния Сфинкс. И както древният Сфинкс задаваше на хората въпроси, които дълбоко ги впечатляваха, същото можеше да се наблюдава и с обедната вещица. Често бихме могли да чуем как тя среща този или онзи и започва да му задава безкрайни въпроси. Това измъчване с въпроси също е един декадентски остатък от древния Сфинкс.
Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически свят, как цели родове духовни Същества западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били.
Тук ние отново виждаме една важна особеност на еволюцията. Споменавам това, за да си дадем сметка колко разнообразна е еволюцията изобщо.
към текста >>
То е свързано с това, че колкото повече човекът се обособяваше в своя вътрешен
свят
, толкова повече във външния
свят
напредваше един друг процес: навън възникваше онова, което ние определяме като другите три природни царства.
Но това е свързано и с нещо друго.
То е свързано с това, че колкото повече човекът се обособяваше в своя вътрешен свят, толкова повече във външния свят напредваше един друг процес: навън възникваше онова, което ние определяме като другите три природни царства.
Тези три царства, намиращи се около нас, не възникнаха едновременно. Първоначално съществуваше само човекът. После към него се присъедини животинското царство, после растителното царство и накрая минералното царство. Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия свят свободно влизаха в него и излизаха от него. Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко.
към текста >>
Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия
свят
свободно влизаха в него и излизаха от него.
Но това е свързано и с нещо друго. То е свързано с това, че колкото повече човекът се обособяваше в своя вътрешен свят, толкова повече във външния свят напредваше един друг процес: навън възникваше онова, което ние определяме като другите три природни царства. Тези три царства, намиращи се около нас, не възникнаха едновременно. Първоначално съществуваше само човекът. После към него се присъедини животинското царство, после растителното царство и накрая минералното царство.
Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия свят свободно влизаха в него и излизаха от него.
Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко. После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство. Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък. Той трябваше да отхвърли от себе си животинското царство, а по-късно и растенията. Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен темпераменти, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си.
към текста >>
И когато после човекът започна да изгражда своите кости, той отхвърли от себе си минералния
свят
.
Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко. После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство. Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък. Той трябваше да отхвърли от себе си животинското царство, а по-късно и растенията. Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен темпераменти, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си.
И когато после човекът започна да изгражда своите кости, той отхвърли от себе си минералния свят.
След известно време човекът можеше да се обърне към своето обкръжение и да каже: По-рано аз можех да ви понасям;, по-рано вие свободно влизахте и излизахте от мен, както сега прави това въздухът. Докато живеех в течната Земя, там аз можех да ви понасям, можех да ви преработвам. Но сега сте навън, аз не мога повече да ви понасям, не мога повече да ви преработвам. И когато кожата обгърна човека отвсякъде, когато той се обособи като определено същество, в същата степен той вече различаваше и природните царства около себе си.
към текста >>
Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния
свят
.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго.
Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят.
Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>
Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния
свят
трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго. Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага.
Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява.
Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния
свят
, какви метали, какви растения трябва да се дават на болния, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество.
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния свят, какви метали, какви растения трябва да се дават на болния, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество.
Днес в областта на медицината се работи не само много нехайно, но се допускат и големи грешки, когато на даден пациент едностранчиво се предписват едни или други лечебни средства. Истинският окултист никога не би могъл да прояви такава едностранчивост. Колко често се налага да бъдат отхвърляни някои стремежи, които изискват компромиси спрямо Духовната наука. Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване. Колко едностранчиво е да се каже: Да премахнем всички отрови!
към текста >>
Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния
свят
.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена.
Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят.
Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове. Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано. Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи.
към текста >>
Всички онези древни възгледи се пробудиха отново, само че междувременно човекът беше навлязъл още по-дълбоко в материалния
свят
.
Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него. Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини. Това са същите души, които в древен Египет са съзерцавали образите на животинските форми, характерни за предшествениците на човека.
Всички онези древни възгледи се пробудиха отново, само че междувременно човекът беше навлязъл още по-дълбоко в материалния свят.
Той си спомня за онова, което му беше разказвано: нашите предшественици имаха животински форми... обаче не си спомня, че това бяха Боговете. Тъкмо тази е психологическата причина за възникването на дарвинизма. Образите на Боговете отново се появиха, само че този път в материална форма. И така, съществува една интимна духовна връзка между старата и новата епоха, между Третата и Петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Обаче единствената съдба на нашето време не се свежда до обстоятелството, че сега човекът вижда по материален начин онова, което по-рано е виждал в духовния
свят
.
Обаче единствената съдба на нашето време не се свежда до обстоятелството, че сега човекът вижда по материален начин онова, което по-рано е виждал в духовния свят.
Такъв би бил случаят, ако междувременно Христовият Импулс не беше навлязъл в общочовешкото развитие. Този факт има значение не само за живота във физическия свят. Нека да се замислим какво значение имат събитията в Палестина за другата страна на живота, макар че те се разиграха след смъртта на египетските души. Тук на физически план стана това, за което вече говорихме. Обаче трите години от деятелността на Христос, Събитието на Голгота и Кръщението в река Йордан са от значение както за душите, които бяха въплътени на Земята по това време, така и за тези, които се намираха в състоянието между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Този факт има значение не само за живота във физическия
свят
.
Обаче единствената съдба на нашето време не се свежда до обстоятелството, че сега човекът вижда по материален начин онова, което по-рано е виждал в духовния свят. Такъв би бил случаят, ако междувременно Христовият Импулс не беше навлязъл в общочовешкото развитие.
Този факт има значение не само за живота във физическия свят.
Нека да се замислим какво значение имат събитията в Палестина за другата страна на живота, макар че те се разиграха след смъртта на египетските души. Тук на физически план стана това, за което вече говорихме. Обаче трите години от деятелността на Христос, Събитието на Голгота и Кръщението в река Йордан са от значение както за душите, които бяха въплътени на Земята по това време, така и за тези, които се намираха в състоянието между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния
свят
.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза. Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта.
И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят.
И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят. В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния
свят
.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза. Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта. И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят.
И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят.
В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
В материалния
свят
кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния
свят
пое това, което беше излишъкът от егоизъм.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза. Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта. И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят. И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят.
В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм.
Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
Черпейки от своите опитности, той беше в състояние да каже на хората следното: „Да, сега аз зная, че духовният
свят
съществува, че човекът може да живее в духовния
свят
.
И какви бяха последиците от него. Какво беше в състояние да направи посветеният?
Черпейки от своите опитности, той беше в състояние да каже на хората следното: „Да, сега аз зная, че духовният свят съществува, че човекът може да живее в духовния свят.
Аз живях в него три дни и половина, и мога да го потвърдя. Аз ви нося дарове от духовния свят”. И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството.
към текста >>
Аз ви нося дарове от духовния
свят
”.
И какви бяха последиците от него. Какво беше в състояние да направи посветеният? Черпейки от своите опитности, той беше в състояние да каже на хората следното: „Да, сега аз зная, че духовният свят съществува, че човекът може да живее в духовния свят. Аз живях в него три дни и половина, и мога да го потвърдя.
Аз ви нося дарове от духовния свят”.
И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството.
към текста >>
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия
свят
, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите.
Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”. Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят.
към текста >>
Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния
свят
само едно: „Всичко онова, което става във физическия
свят
, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите.
Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”.
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана.
към текста >>
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния
свят
, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”.
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”.
Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят.
към текста >>
Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия
свят
, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния
свят
.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”. Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите.
Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят.
Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството. Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят.
към текста >>
Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния
свят
.
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана.
Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят.
След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството. Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят. Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия свят и да отнесе в духовния свят”. Ето посланието, което Христос донесе на мъртвите през тези три дни и половина; Той слезе при тях, за да ги спаси.
към текста >>
Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия
свят
се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния
свят
.
Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството.
Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят.
Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия свят и да отнесе в духовния свят”. Ето посланието, което Христос донесе на мъртвите през тези три дни и половина; Той слезе при тях, за да ги спаси.
към текста >>
Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия
свят
и да отнесе в духовния
свят
”.
Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството. Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят.
Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия свят и да отнесе в духовния свят”.
Ето посланието, което Христос донесе на мъртвите през тези три дни и половина; Той слезе при тях, за да ги спаси.
към текста >>
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния
свят
ние събираме във физическия
свят
!
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят!
- Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят. И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите. Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
- Обаче сега във физическия
свят
настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния
свят
.
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят!
- Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят.
И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите. Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия
свят
, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите.
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят! - Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят.
И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите.
Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия
свят
да бъдат събрани плодовете за духовния
свят
.
В древното посвещение можеше да се каже: Плодовете на духовния свят ние събираме във физическия свят! - Обаче сега във физическия свят настъпи едно Събитие, чиито последици започнаха да действуват в духовния свят. И тук можем да допълним: Не напразно човекът предприе слизането във физическия свят, не напразно се включи той във веригата на инкарнациите.
Той предприе това слизане, за да могат тук, във физическия свят да бъдат събрани плодовете за духовния свят.
към текста >>
И да бъдат събрани тези плодове - това стана възможно чрез Христос, Който беше при живите и при мъртвите, Който даде един импулс, толкова могъщ, че разтърси целия
свят
.
И да бъдат събрани тези плодове - това стана възможно чрез Христос, Който беше при живите и при мъртвите, Който даде един импулс, толкова могъщ, че разтърси целия свят.
към текста >>
4.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А характеризирайки Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, ние видяхме, че тогава в известен смисъл човекът беше ангажиран главно с физическия план и че заниманията му с физическия
свят
бяха стигнали до една много дълбока точка.
За да привършим нашата задача така, както тя беше замислена, нека сега в същия смисъл да проучим и характера на нашето време, както вече проучихме характера на изтеклите четири следатлантски култури до възникването на християнството. Ние видяхме как след Атлантската катастрофа последователно възникнаха Древноиндийската, Древно-персийската и Египетско-халдейската културни епохи.
А характеризирайки Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, ние видяхме, че тогава в известен смисъл човекът беше ангажиран главно с физическия план и че заниманията му с физическия свят бяха стигнали до една много дълбока точка.
Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство. Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух. И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци.
към текста >>
И този художествен
свят
, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство. Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух. И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци.
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния
свят
, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха.
Достатъчно е само да отправим безпристрастен поглед към нашето обкръжение, за да се убедим, че това отчасти вече е станало. Материализмът е видимият израз на това низходящо движение. Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди. Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие. Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята.
Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха.
И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове. Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия. Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време. Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това.
към текста >>
Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния
свят
!
Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди. Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие. Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха. И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове.
Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят!
Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия. Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време. Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това. Подчинявайки елементите, човекът постига все повече и повече. Обаче нека да разгледаме нещата и от друга гледна точка.
към текста >>
Така в древността ние намираме твърде несъвършени средства за справяне с физическия
свят
, обаче в същото време могъщи сили за общуване с духовния
свят
.
Днес по-голямата част от човечеството няма почти никакво предчувствие за тези висини. То няма никакво предчувствие за това, което изживяваше халдейският посветен, когато той по свой начин разглеждаше звездите, животните, растенията, минералите и тяхната връзка с човека, когато той практикуваше своето лечебно изкуство. Днешните хора не могат да се докоснат до тези духовни висини. Само Духовната наука ще бъде в състояние за изгради една точна представа за онова, което древните халдейско-египетски посветени виждаха. Например онова, което днес ни се предлага като тълкувание на надписите, свързани с древните Мистерии, е само една карикатура на тяхното истинско значение.
Така в древността ние намираме твърде несъвършени средства за справяне с физическия свят, обаче в същото време могъщи сили за общуване с духовния свят.
към текста >>
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия
свят
.
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия свят.
Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят! И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята. След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят.
към текста >>
Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия
свят
!
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия свят.
Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят!
И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята. След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка?
към текста >>
Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият
свят
трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия
свят
.
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия свят. Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят! И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята. След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове!
Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят.
Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности? И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят. Духът стана роб на материята.
към текста >>
И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния
свят
- за да се издига в духовния
свят
.
Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности?
И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят.
Духът стана роб на материята. Ако в своите художествени произведения древните гърци виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди. И сега ние с право се питаме, дали човекът не навлезе прекалено навътре в материята?
към текста >>
Да, това би се случило, и то би дошло по такъв начин, че занапред човекът би постигал възможно най-голям напредък във физическия
свят
, ако не би настъпило онова събитие, за което говорихме в предишната лекция.
Да, това би се случило, и то би дошло по такъв начин, че занапред човекът би постигал възможно най-голям напредък във физическия свят, ако не би настъпило онова събитие, за което говорихме в предишната лекция.
В най-долната точка от еволюцията на човечеството чрез Христовия Импулс в него беше вложено нещо, което го тласна към един нов подем. Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата. Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план.
към текста >>
Преди това човекът все още живееше във висините на духовния
свят
; сега той напълно се приземи в условията на физическия
свят
.
Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ. Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове. Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство.
Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят.
И сега чрез самия Бог той отново трябваше да поеме нагоре.
към текста >>
Днес, попадайки в Камалока, човекът трябва да отвикне от желанията, които е имал във физическия
свят
: точно от това зависи продължителността на въпросното състояние.
Когато днес човекът умира, той започва своя живот в Камалока, към който се присъединява и един относително дълъг живот в Девакана. Обаче това е вече една последица от Христовия Импулс. Но в предхристиянските времена то не съществуваше: тогавашният човек се чувствуваше свързан със своите най-далечни предшественици.
Днес, попадайки в Камалока, човекът трябва да отвикне от желанията, които е имал във физическия свят: точно от това зависи продължителността на въпросното състояние.
Намирайки се между раждането и смъртта, човекът е силно привързан към своето съществувание; в древните времена той беше привързан към много други неща. Тогава той беше свързан с физическия свят така, че се чувствуваше като едно звено от цялата физическа верига на поколенията. И през Камалока той трябваше пренесе не само индивидуалната си привързаност към физическото съществувание, през Камалока той действително трябваше да пренесе всичко онова, което беше свързано с поколенията, включително до праотеца. Тези неща бяха изживявани в обратна последователност. И последицата от това откриваме в дълбоката истина на думите: „Да усещаш себе си в лоното на Авраам”.
към текста >>
Тогава той беше свързан с физическия
свят
така, че се чувствуваше като едно звено от цялата физическа верига на поколенията.
Когато днес човекът умира, той започва своя живот в Камалока, към който се присъединява и един относително дълъг живот в Девакана. Обаче това е вече една последица от Христовия Импулс. Но в предхристиянските времена то не съществуваше: тогавашният човек се чувствуваше свързан със своите най-далечни предшественици. Днес, попадайки в Камалока, човекът трябва да отвикне от желанията, които е имал във физическия свят: точно от това зависи продължителността на въпросното състояние. Намирайки се между раждането и смъртта, човекът е силно привързан към своето съществувание; в древните времена той беше привързан към много други неща.
Тогава той беше свързан с физическия свят така, че се чувствуваше като едно звено от цялата физическа верига на поколенията.
И през Камалока той трябваше пренесе не само индивидуалната си привързаност към физическото съществувание, през Камалока той действително трябваше да пренесе всичко онова, което беше свързано с поколенията, включително до праотеца. Тези неща бяха изживявани в обратна последователност. И последицата от това откриваме в дълбоката истина на думите: „Да усещаш себе си в лоното на Авраам”. Тогавашният човек чувствуваше: След смъртта той ще се издигне нагоре през цялата верига на своите предшественици. И пътят, през който той трябваше да премине, беше наречен „пътя на отците”.
към текста >>
Фараонът приемаше в себе си една такава сила и пред външния
свят
тя се олицетворяваше в змията Уреус.
Посвещението няма нищо общо с натрупването на знание. Обаче да може някой да се пожертвува както фараонът, това е свързано с посвещението. Защото това, което той жертвуваше от себе си, то можеше да бъде запълнено с части от Душата на народа. Тъкмо тази част, от която фараонът се лишаваше, която той жертвуваше, тъкмо тя му даваше сила и власт. Защото оправданата сила, оправданата власт възниква не поради това, че някой издига своята собствена личност като такава, оправданата власт възниква поради това, че човекът приема в себе си нещо, което надхвърля границите на личността: една по-висша духовна сила!
Фараонът приемаше в себе си една такава сила и пред външния свят тя се олицетворяваше в змията Уреус.
към текста >>
В горния
свят
той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях.
В Книгата за мъртвите четем, как човекът е изправен пред 42 съдии на мъртвите. Сега ще бъдат претеглени делата на всеки отделен човек. Кои са тези 42 съдии? Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци.
В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях.
Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане. През Египетската епоха човекът вече беше вплетен в материята. Обаче в същото време той трябваше да отправя поглед към своите предци в другия свят, за да култивира наследеното от тях тук, във физическия свят. Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия свят и трябваше да участвува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
към текста >>
Обаче в същото време той трябваше да отправя поглед към своите предци в другия
свят
, за да култивира наследеното от тях тук, във физическия
свят
.
Това са предците. Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях. Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане. През Египетската епоха човекът вече беше вплетен в материята.
Обаче в същото време той трябваше да отправя поглед към своите предци в другия свят, за да култивира наследеното от тях тук, във физическия свят.
Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия свят и трябваше да участвува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
към текста >>
Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия
свят
и трябваше да участвува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях. Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане. През Египетската епоха човекът вече беше вплетен в материята. Обаче в същото време той трябваше да отправя поглед към своите предци в другия свят, за да култивира наследеното от тях тук, във физическия свят.
Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия свят и трябваше да участвува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
към текста >>
Ето защо лесно е да се разбере, че онова, което хората постигат за себе си в условията на физическия
свят
, не е нищо повече, освен едно грубо усилване на интересите към физическия
свят
, които изпитваха душите още в древен Египет; само че днес хората потънаха още по-дълбоко в материята.
Сега нека отново да припомним, че днешните души са прераждания на древните египетски души. Но какво означава това, което е ставало тогава, за днешните души, след като те са го изживявали в своите египетски инкарнации? Всичко, което тогава душата е изживявала между смъртта и новото раждане, сега отново се вплита в нея, то отново оживява в нашата Пета следатлантска епоха, която е един вид повторение на Третата следатлантска епоха. Днес отново излизат наяве онези идеи, чиито зародиши откриваме в древните египетски души.
Ето защо лесно е да се разбере, че онова, което хората постигат за себе си в условията на физическия свят, не е нищо повече, освен едно грубо усилване на интересите към физическия свят, които изпитваха душите още в древен Египет; само че днес хората потънаха още по-дълбоко в материята.
Дори в мумифицирането на мъртвите ние можем да видим една от причините за това, което днес гос-подствува като материалистичен възглед за света.
към текста >>
Всичко беше протъкано от духовно-
божествен
и сили и Същества.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик.
Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества.
И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега?
към текста >>
Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния
свят
.
И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега?
Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят.
И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха. Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени. Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
към текста >>
Там, където по-рано виждаше
божествен
и Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят. И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха. Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени.
Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли. Всичко възниква отново, обаче в материална форма.
към текста >>
Едва тогава животът се възправя велик и мощен пред нас, едва тогава хората се свързват в едно велико цяло, когато те разберат, че отделният човек е само едно индивидуално проявление на Духа в рамките на видимия физически
свят
.
Нима това не е един действителен спомен, отговарящ на истината? Тези думи принадлежат на самия Кеплер. Той казва и друго: „Старите спомени напират в моето сърце! ” Колко чудно са преплетени нещата в хода на общочовешката еволюция. Каква светлина грейва от такива загадъчни, но и преизпълнени със смисъл думи, когато долавяме духовните връзки в тях.
Едва тогава животът се възправя велик и мощен пред нас, едва тогава хората се свързват в едно велико цяло, когато те разберат, че отделният човек е само едно индивидуално проявление на Духа в рамките на видимия физически свят.
към текста >>
Тя може да стои здраво и сигурно в условията на реалния
свят
.
Който днес изучава това, което материалната наука предлага, който навлиза и се задълбочава в материалната наука, без да се поддава на леност и удобство, той - като последовател на Духовната наука - постъпва много добре. От материалистично настроените изследователи може да се научи много. Ние можем да изпълним онова, което намираме там, с чистия Дух, който извличаме от Духовната наука. И когато протъчем с духовните истини всичко около себе си, тогава ние стигаме до правилно разбраното християнство. Когато хората определят Духовната наука като някакъв фантастичен светоглед, това не е нещо друго, освен едно оклеветяване.
Тя може да стои здраво и сигурно в условията на реалния свят.
И ако хората биха поискали да се задълбочат в едно схематично представяне на висшите светове, това би означавало само една първа стъпка по пътя на Духовната наука. Не е толкова важно последователят на Духовната наука да познава фактите и да помни наизуст духовно-научните понятия. Това не е толкова важно. Важното е друго: Ученията и възгледите за висшите светове да станат плодотворни в човека и истинската Духовната наука да навлезе навсякъде в ежедневието.
към текста >>
Обаче това, което беше скрито в катакомбите, превзе целия
свят
.
Какво необикновено вълнение ни обхваща, когато днес минаваме през катакомбите, през подземията на презирания Рим. Християните добре знаеха какво им предстои. Колко презирани бяха първите зародиши на Христовия Импулс, покълващи долу в подземните катакомби! И какво остана от имперския Рим? Той изчезна от лицето на Земята!
Обаче това, което беше скрито в катакомбите, превзе целия свят.
към текста >>
Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния
свят
.
Нека днес тези, които искат да превърнат себе си в носители на един духовен мироглед, да постигнат сигурността на първите християни. Последователите на Духовната наука могат да бъдат и презирани от днешните учени, обаче нека те знаят, че работят именно за това, което ще разцъфти и преуспее в бъдещето.
Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния свят.
Ние работим за бъдещето. Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време.
към текста >>
5.
Духовните йерархии
GA_110 Духовните йерархии
ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ
СВЯТ
.
ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Йерархията на Серафимите и
Божествен
ата троица.
За следващите етапи от еволюцията на нашата Слънчева система. Предстоящото сливане между Слънцето и планетите. Началото на следващия Зодиак.
Йерархията на Серафимите и Божествената троица.
Граничните знаци във висшите Йерархии. Разграждането на Старата Луна благодарение на напредващите и изоставащите духовни Същества. Какво означава Битката на Небето.
към текста >>
Областта на
Божествен
ата Троица.
Еволюция на човешката индивидуалност. Съдбата на Земната материя: да изчезва в средищната точка на Земята и да се появява отново в нейната периферия. Кристалното небе. Уран и Нептун.
Областта на Божествената Троица.
Боговете на препятствията и как чрез тяхната намеса в човешкото астрално тяло у хората възниква възможността да вършат злото. Битката на архангел Михаил с Дракона. Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос и по този начин да спаси Луцифер. Космическият смисъл на десетата Йерархия.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
. "
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят. "
към текста >>
7.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен
свят
на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен
свят
.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество. А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят. Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>
А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни
свят
.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят. И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество.
А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят.
Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>
Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия
свят
са едно продължение на четирите природни царства.
Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии*1, ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши Същества, чието Битие се намира над Земята. С нашите физически очи ние можем да обхванем само четирите природни царства: минералното, растителното, животинското и човешкото.
Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
към текста >>
Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим
свят
, вече са били тяхно притежание.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества.
Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Но сега човекът отново открива във видимия
свят
тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически
свят
.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Тя е планът, според който е изграден нашият
свят
.
Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия
свят
, за да срещнем тази първична Мъдрост?
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост?
Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта. Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
към текста >>
Обаче тази Мъдрост, според която
божествен
о-духовните Същества изградиха нашия
свят
, след време стана достояние и на човека.
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост? Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта.
Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света. И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
към текста >>
Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и
божествен
да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши.
Тази първична Мъдрост беше дадена на великите Риши под такава форма, каквато днешното човечество едва ли може да си представи. Защото след епохата на Древна Индия, кoгато Ришите разпространяваха своето учение, съществено се промениха както мисловните, така и чисто сетивните способности на човека*5, колкото и много да се говори днес за това, което е звучало от устата на древните Риши, повечето от днешните човешки души едва ли биха могли да възприемат нещо друго, освен думи и само думи. Древните хора имаха други сетивни способности и днешното човечество не може да има истинска представа за първичната Мъдрост на своите предшественици от Първата следатлантска културна епоха. Защото всичко онова, което е достигнало до наши дни, всичко, което е запазено в най-добрите книги, е само един далечен и слаб отзвук от същинската първична Мъдрост на древните Риши. В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост.
Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши.
И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе ти винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание. Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни*6. До сравнително скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги. Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството. Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала.
към текста >>
Защото тук се налага отново да повторя: строфите "Дзиан" съдържат толкова дълбока Мъдрост, че днес тя просто не може да бъде разбрана в широките теософски кръгове; толкова дълбока Мъдрост, че тя остава недостъпна за днешните екзотерични способности на човечеството; всички екзотерични усилия са обречени на неуспех и не могат да проникнат в забележителния
свят
на тази Мъдрост.
строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши. Те съдържаха и голяма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад. Да тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на Изтока; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада. Съдържанието на строфите "Дзиан" ще бъде разбрано едва, в далечно бъдеще.
Защото тук се налага отново да повторя: строфите "Дзиан" съдържат толкова дълбока Мъдрост, че днес тя просто не може да бъде разбрана в широките теософски кръгове; толкова дълбока Мъдрост, че тя остава недостъпна за днешните екзотерични способности на човечеството; всички екзотерични усилия са обречени на неуспех и не могат да проникнат в забележителния свят на тази Мъдрост.
към текста >>
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия
свят
той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него.
към текста >>
Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия
свят
.
В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.
Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят.
Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8. Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс. Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост. По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия
свят
, където живот се превърна в низ от страдания и болести; и сега в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини.
Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н., именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света. Защо Христос извърши Своето спасително дело? Защото Буда беше казал истината!
Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия свят, където живот се превърна в низ от страдания и болести; и сега в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини.
Нормалната и здрава еволюция на човешкия род изисква както злините, така и лечебното средство срещу тях. И знаете ли, скъпи мои приятели, в света на духовните Йерархии не се казва: "Будизъм срещу християнство! ", нито "Християнство срещу будизъм! "; там чисто и просто Христос протяга ръка към Буда и Буда протяга ръка към Христос.
към текста >>
Обаче през Атлантската епоха това не беше така, защото древното ясновиждащо човечество, поглеждайки в мировото пространство, съвсем не виждаше някакви светещи и ограничени във физическия
свят
небесни тела.
Обаче през Атлантската епоха това не беше така, защото древното ясновиждащо човечество, поглеждайки в мировото пространство, съвсем не виждаше някакви светещи и ограничени във физическия свят небесни тела.
Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество; Когато днес физическото око погледне през телескопа към мястото, където се намира Юпитер, там то вижда едно физическо небесно тяло, заобиколено от своите Луни. Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи? Той би ви дял примерно това, което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер, когато гледате към уличните лампи. В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е.
към текста >>
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически
свят
.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела.
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.
Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н.
към текста >>
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен
свят
.
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии! Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна". И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
А под тези думи външният
свят
, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове.
А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела.
Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии. Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10. Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология".
към текста >>
И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния
свят
, все пак духовното присъствие в този материален
свят
е нещо неоспоримо.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации.
И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения
свят
има не само материя, че всъщност този
свят
е изпълнен с различни духовни Същества.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.
И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия
свят
на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното.
Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ
свят
!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят!
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен
свят
, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.
Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да упражняват този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл. от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества. Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха. И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята.
Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.
към текста >>
Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от
божествен
ата песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите.
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ.
Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите.
Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят. Аз искам да ти кажа: Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка. Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма; но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляваща Луна и в онази част на годината когато Слънцето се намира в най-ниската си точка след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята. "
към текста >>
Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния
свят
.
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ. Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите.
Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят.
Аз искам да ти кажа: Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка. Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма; но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляваща Луна и в онази част на годината когато Слънцето се намира в най-ниската си точка след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята. "
към текста >>
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от
божествен
ата песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на
божествен
ата Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание.
Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
8.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Целият материален
свят
е само външен израз на определени духовни факти.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития.
Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти.
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни
свят
, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти.
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния
свят
ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин.
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин.
Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние. Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си. Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно".
към текста >>
Да, за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния
свят
и душевния
свят
, който човекът може да възприема само вътрешно.
Да, за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния свят и душевния свят, който човекът може да възприема само вътрешно.
Огънят, или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре. Ето какво представлява огънят. Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата. Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня.
към текста >>
В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния
свят
.
Огънят, или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре. Ето какво представлява огънят. Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата. Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня.
В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния свят.
към текста >>
Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния
свят
и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество.
И така, според Духовната наука, ние се издигаме от земята към водата, от въздуха към огъня и накрая стигаме до светлината, от външните възприятия към невидимите, етерно-духовни възприятия.
Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество.
Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори? Какво става, когато нещо гори? Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е така да се каже – външно материално. Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина. Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима.
към текста >>
Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния
свят
и вече не е така да се каже – външно материално.
И така, според Духовната наука, ние се издигаме от земята към водата, от въздуха към огъня и накрая стигаме до светлината, от външните възприятия към невидимите, етерно-духовни възприятия. Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество. Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори? Какво става, когато нещо гори?
Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е така да се каже – външно материално.
Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина. Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима. И сега ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се. От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят.
към текста >>
Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия
свят
, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима.
Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество. Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори? Какво става, когато нещо гори? Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е така да се каже – външно материално. Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина.
Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима.
От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима. И сега ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се. От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят. Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, ти трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото. Нищо не може да възникне на този свят едностранно.
към текста >>
От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния
свят
.
Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е така да се каже – външно материално. Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина. Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима. И сега ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се.
От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят.
Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, ти трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото. Нищо не може да възникне на този свят едностранно. Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя. Така звучи една от главните духовно-научни истини.
към текста >>
Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния
свят
, ти трябва да поднесе нещо и на материалния
свят
, света на непрозрачното, на видимото.
Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина. Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима. И сега ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се. От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят.
Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, ти трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото.
Нищо не може да възникне на този свят едностранно. Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя. Така звучи една от главните духовно-научни истини.
към текста >>
Нищо не може да възникне на този
свят
едностранно.
Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима. И сега ние виждаме как фактически топлината, или огънят, се диференцират, разделят се. От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят. Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, ти трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото.
Нищо не може да възникне на този свят едностранно.
Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя. Така звучи една от главните духовно-научни истини.
към текста >>
И така, вглеждайки се в заобикалящия ни
свят
, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и въздухообразни субстанции не са нищо друго освен огън.
И така, вглеждайки се в заобикалящия ни свят, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и въздухообразни субстанции не са нищо друго освен огън.
Всичко е огън, само че сгъстен до различна степен. Някога всичко е било огън, всичко е родено от огъня и във всеки от процесите на сгъстяване е вмъкнат един процес на омагьосване, засягащ определени духовни Същества.
към текста >>
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-
божествен
ите Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?
Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия
свят
.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята.
Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят.
На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния
свят
на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент.
И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
Защото това, което ние, хората, вършим тук на физическия
свят
не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси.
Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни Духове? Ето големият въпрос, който си поставяха още древните Риши. Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо!
Защото това, което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси.
Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.
към текста >>
Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния
свят
.
Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни Духове? Ето големият въпрос, който си поставяха още древните Риши. Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо! Защото това, което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси.
Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.
към текста >>
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния
свят
, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния
свят
, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове.
С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния
свят
и са проникнали в човека?
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека?
Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
към текста >>
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален
свят
.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят.
През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния
свят
.
Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
Той казваше: Когато гледаш външния
свят
по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове.
Представете си за миг как жрецът е изправен през жертвения олтар през онези далечни епохи, чиито религии се опираха върху истинското познание на духовните закони; представете си как жрецът запалва огъня и как димът се издига към Небето, и как след жертвоприношението идваше ред на жреческата молитва: Какво ставаше в този случай? Какво поначало представляваше жертвоприношението? Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време ако към целия процес човекът прибави и своите молитви елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове. И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща?
Той казваше: Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове.
И той продължаваше: Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.
към текста >>
И той продължаваше: Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния
свят
; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.
Какво поначало представляваше жертвоприношението? Ето, жрецът стои до олтара, а димът се издига нагоре към Небето. Но там, където въздухът се отделя от топлината, там елементарните Духове са оковани и омагьосани, но в същото време ако към целия процес човекът прибави и своите молитви елементарните Духове влизат в хората, и после, след смъртта, те се издигат в още по-висши светове. И какво казваше жрецът, споделящ древната Мъдрост, на тези, които искаха да разберат тези неща? Той казваше: Когато гледаш външния свят по такъв начин, че твоята духовна дейност не спира там, където се появява димът, а се издига до огнения елемент, тогава след смъртта си ти освобождаваш окованите и омагьосаните в дима елементарни Духове.
И той продължаваше: Но ако ти си оставил елементарните Духове такива, каквито си ги заварил в дима, тогава те ще трябва да се преродят заедно с теб, понеже не могат да се вмъкнат в духовния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги предоставил на огъня, тогава след твоята смърт те се издигат в духовните светове и в мига на твоето раждане вече не изпитват нужда отново да слязат на Земята.
към текста >>
Божествен
ата песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния
свят
и проникват в човека.
Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана дума и в предишната лекция.
Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека.
Ето приблизително как продължават думите на Бхагавад Гита: Погледни огъня, погледни дима! Това, което чрез своята духовна дейност човекът превръща в огън, са всъщност онези елементарни Духове, които той освобождава със своята смърт. А тези, които той оставя в дима, минават заедно с него през Портата на смъртта и трябва отново да се преродят, когато дойде времето за неговата следваща инкарнация.
към текста >>
Да, ето как изглежда съдбата на елементарните Духове: Чрез мъдростта, която развива в себе си, умирайки, човекът освобождава елементарните Духове; чрез глупостта, чрез чисто материалистическия поглед към сетивния
свят
, той привързва елементарните Духове към себе си и ги принуждава отново и отново да слизат на Земята, следвайки го в поредните му инкарнации.
Да, ето как изглежда съдбата на елементарните Духове: Чрез мъдростта, която развива в себе си, умирайки, човекът освобождава елементарните Духове; чрез глупостта, чрез чисто материалистическия поглед към сетивния свят, той привързва елементарните Духове към себе си и ги принуждава отново и отново да слизат на Земята, следвайки го в поредните му инкарнации.
към текста >>
В процесите на сетивния
свят
те са един вид пратеници на други, по-висши
божествен
о-духовни Същества.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня.
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта. Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
В природния
свят
например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че
божествен
о-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита.
към текста >>
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния
свят
; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия
свят
на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества.
И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
към текста >>
Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния
свят
.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества.
Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят.
Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен
свят
.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят.
Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.
към текста >>
Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен
свят
сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен
свят
е свързан не с друго, а със смъртта в духовния
свят
, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично.
Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния
свят
, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния
свят
, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето.
Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия
свят
при следващата му инкарнация.
Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.
Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация.
Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния
свят
по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния
свят
.
Погледни огъня и дима!
Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят.
Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение. Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня. Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината! Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят. Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.
към текста >>
Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния
свят
.
Погледни огъня и дима! Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят. Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение. Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня. Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината!
Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят.
Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.
към текста >>
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния
свят
и нашия вътрешен
свят
.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса. Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки
свят
е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
9.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния
свят
?
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
към текста >>
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории
божествен
о-духовни Същества.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества. Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от
божествен
о-духовни Същества.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества.
Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Вестители на
божествен
о-духовния
свят
.
Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е.
Вестители на божествено-духовния свят.
към текста >>
така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия
свят
, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии.
така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха. Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния
свят
; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет.
Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни.
От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет.
Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема. Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук! Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
към текста >>
Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния
свят
.
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване. Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина.
Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
И тогава ние никога не бихме минали през следващите планетарни състояния на Старото Слънце, Старата Луна и Земята, понеже всичко би се превърнало във вътрешна топлина, за да се разтвори накрая без остатък в духовния
свят
.
Ето какво би могло да се получи!
И тогава ние никога не бихме минали през следващите планетарни състояния на Старото Слънце, Старата Луна и Земята, понеже всичко би се превърнало във вътрешна топлина, за да се разтвори накрая без остатък в духовния свят.
към текста >>
И Вие не можете това, ако не сте в състояние да се разграничите като Аз от външния
свят
.
Защото какво означава да си "човек"! Означава да се издигнеш до съзнанието за своя Аз.
И Вие не можете това, ако не сте в състояние да се разграничите като Аз от външния свят.
Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам като Аз от обекта. И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент. Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си.
към текста >>
Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния
свят
.
Но след нея настъпи планетарното утро. Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно.
Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят.
В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце?
към текста >>
Ако биха отнесли всичко в духовния
свят
, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.
Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце? Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности. Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса. А последицата беше тази, че сега тези Духове на Личността се оказват свързани с онова, което самите те отделиха от себе си.
Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.
към текста >>
Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният
свят
е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният
свят
потъва в тъмнина.
Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината. Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ. После те издишваха и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден.
Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
към текста >>
10.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от
божествен
ата песен Бхагавад Гита.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния
свят
.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят.
Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния
свят
просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния
свят
.
Какво представлява тази сила у днешния човек?
Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния свят просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния свят.
В сетивно-физическия свят останки от тази форма не съществуват. Обаче на Стария Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ. Благодарение на своята мисловна сила те формираха Сатурновите топлинни яйца и пак благодарение на своята мисловна сила те ги превръщаха в нещо трайно. И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
към текста >>
В сетивно-физическия
свят
останки от тази форма не съществуват.
Какво представлява тази сила у днешния човек? Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния свят просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния свят.
В сетивно-физическия свят останки от тази форма не съществуват.
Обаче на Стария Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ. Благодарение на своята мисловна сила те формираха Сатурновите топлинни яйца и пак благодарение на своята мисловна сила те ги превръщаха в нещо трайно. И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
към текста >>
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния
свят
като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
към текста >>
И откъде Сатурновият
свят
и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент?
Наистина, ние казахме, че чрез своята мисловна сила Духовете на Личността изграждат съответните яйцевидни форми. Да, обаче първото условие за това и Вие ще се съгласите с мен е, че по-напред трябва да съществува субстанцията, от която ще бъдат изградени яйцевидните форми. Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде.
И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент?
Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен. За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества. Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас.
към текста >>
И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния
свят
.
Сега аз отново бих желал да опиша природата на тези Архангели, или Архангелои по един съвсем прост, почти тривиален начин. На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието. Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ. Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето.
И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят.
Кой им се притече на помощ?
към текста >>
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния
свят
.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце. Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство. И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества.
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния
свят
, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време.
Ние допълнително ще се занимаем с тази тема, а днес бихме искали да се спрем главно на онези четири вида Херувими, които посрещаха Архангелите в мировото пространство. Следователно, на Старото Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими.
Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време.
Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите.
към текста >>
Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния
свят
.
Ние допълнително ще се занимаем с тази тема, а днес бихме искали да се спрем главно на онези четири вида Херувими, които посрещаха Архангелите в мировото пространство. Следователно, на Старото Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими. Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време. Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние.
Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят.
Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите. Техните влияния върху онези Същества на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме. Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство.
към текста >>
11.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред
Божествен
ите Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Старият Сатурн? Защото в една предишна мирова система Престолите бяха вече подготвени чрез пробни седем състояния, през които ceгa минава нашата Слънчева система. Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак! Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система.
Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
към текста >>
Така тези Същества действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата
Божествен
а Сила, за която ние изобщо можем да говорим,
Божествен
ата Троица.
Така тези Същества действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата Божествена Сила, за която ние изобщо можем да говорим, Божествената Троица.
към текста >>
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите
Божествен
и Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
към текста >>
Именно от най-висшата
Божествен
а Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
към текста >>
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на
Божествен
ата Троица.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица.
Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват.
към текста >>
От
Божествен
ата Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица. Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система.
Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите.
към текста >>
Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от
Божествен
ата Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват.
Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите. И накрая Престолите, третата низходяща степен в Йерархията, има задачата, образно казано, да запретне ръкави и фактически да осъществи висшите цели на Боговете.
към текста >>
За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от
Божествен
ата Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система.
А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система.
Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите. И накрая Престолите, третата низходяща степен в Йерархията, има задачата, образно казано, да запретне ръкави и фактически да осъществи висшите цели на Боговете.
към текста >>
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия
божествен
план.
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план.
За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално. И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост. И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа! Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън.
към текста >>
И според указанията на
Божествен
ата Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа!
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план. За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално. И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост.
И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа!
Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън. Ние сме изправени пред самия начален миг на нашата мирова система!
към текста >>
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния
свят
, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн.
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния
свят
.
И каква е по-точно задачата на най-напредналите Същества от втората Йерархия?
Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят.
Във вътрешността на Сатурн всичко трябва да бъде така ориентирано, че да има пълно съответствие между "вътре" и "вън". Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Стария Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край. Или с други думи, чрез посредничеството на най-висшите Йерархии, Господствата, или Кириотетес, извличат от обкръжението на Сатурн онези субстанции, които те ще видоизменят и включат в структурата на Сатурновото кълбо.
към текста >>
А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на
Божествен
ата Троица.
Силите, или Динамис, продължават започнатото от Господствата.
А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на Божествената Троица.
Те са "пазителите". Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
към текста >>
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на
божествен
ата песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне.
О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле! Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка. Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс. И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето.
към текста >>
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат
божествен
о-духовните Същества.
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат божествено-духовните Същества.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени
божествен
о-духовни Същества.
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени божествено-духовни Същества.
Това се отнася с пълна сила и за онова събитие, което разгледахме в края на вчерашната лекция: Битката на Небето. Фактически тя се разрази в бойното поле, намиращо се между Юпитер и Марс и остави безброй трупове, които физическата наука днес непрекъснато открива в лицето на така на речените астероиди. За нас този извод е изключително важен. Ние отново ще се върнем към него и ще установим: това небесно събитие се отрази и върху планетарната еволюция на самата Земя, нещо което намира израз още в първите строфи на Бхагавад Гита.
към текста >>
Но след време тази космическа система отново ще се окаже правилна, защото човекът ще е достатъчно напреднал в познанието си за духовния
свят
.
Следователно, когато говорим за Коперниковата или Птоломеевата система, трябва да се прави следното уточнение: в Птоломеевата система е останало нещо от констелациите, в които се намираха самите духовни Йерархии, и в случая Земята служи за изходна точка на перспективата.
Но след време тази космическа система отново ще се окаже правилна, защото човекът ще е достатъчно напреднал в познанието си за духовния свят.
Вероятно бъдещите поколения ще са по-малко фанатични от днешните. Защото какво чуваме днес? Днес хората заявяват: Нашите предшественици, живели преди Коперник, са говорили безсмислици за космическата система. Едва след Коперник ние знаем как стоят нещата; всички останали обяснения са погрешни! Дори и след милион години Коперниковата система ще бъде изучавана и преподавана, защото ти дава единствено вярното обяснение за нашата Слънчева система.
към текста >>
Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен
свят
, и че в духовния
свят
човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение.
Да, приблизително така мислят и говорят нашите съвременници. Но дали те са прави? Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния!
Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение.
Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
към текста >>
Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия
свят
, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен
свят
и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
Да, приблизително така мислят и говорят нашите съвременници. Но дали те са прави? Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния! Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение.
Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
към текста >>
13.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния
свят
и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия
свят
.
Но ако сега се издигнем до следващата Йерархия, ще видим, че там нещата се променят. В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима. Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях.
Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят.
Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз. Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
към текста >>
Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния
свят
.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло.
Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят.
Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>
Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия
свят
, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло. Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят. Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н.
Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия
свят
.
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят.
Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност. физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
към текста >>
За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния
свят
; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство.
За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре.
А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>
Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния
свят
.
За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня.
Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>
долните им съставни части, физическото тяло и етерното тяло са отделени от по-висшите съставни части, които се намират горе в духовния
свят
.
Ако пристъпим към следващата Йерархия, Архангелите, ние ще установим, че там нещата са още по-различни. Това, което тук отбелязваме като астрално тяло, при Архангелите изобщо не е свързано с физическото тяло и с етерното тяло; т.е.
долните им съставни части, физическото тяло и етерното тяло са отделени от по-висшите съставни части, които се намират горе в духовния свят.
Искаме ли да си изградим пълна представа за Архангелите, ние трябва да си кажем: Да, тук нещата не са както при човека, където всички принципи са събрани на едно място; тук духовното е горе и в същото време то се отразява долу. Едно физическо тяло и едно етерно тяло могат да се съединят само ако физическото тяло е съставено от въздух или огън. Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с помощта на ясновидството само горе в духовния свят.
към текста >>
Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с помощта на ясновидството само горе в духовния
свят
.
Ако пристъпим към следващата Йерархия, Архангелите, ние ще установим, че там нещата са още по-различни. Това, което тук отбелязваме като астрално тяло, при Архангелите изобщо не е свързано с физическото тяло и с етерното тяло; т.е. долните им съставни части, физическото тяло и етерното тяло са отделени от по-висшите съставни части, които се намират горе в духовния свят. Искаме ли да си изградим пълна представа за Архангелите, ние трябва да си кажем: Да, тук нещата не са както при човека, където всички принципи са събрани на едно място; тук духовното е горе и в същото време то се отразява долу. Едно физическо тяло и едно етерно тяло могат да се съединят само ако физическото тяло е съставено от въздух или огън.
Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с помощта на ясновидството само горе в духовния свят.
към текста >>
При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния
свят
.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят.
Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън". И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния
свят
, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността. При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
И ако ясновиждащият поглед би срещнал такъв човек, той би видял физическото му тяло, но зад физическото тяло, зад физическия човек той би видял как една гигантска фигура се издига нагоре и как постепенно ти изгубва своите очертания в невидимия
свят
: Така изглеждаше инспириращият Архангел.
Важно е да знаем, че през Атлантската епоха имаше такива човешки индивидуалности, които в своите физически и етерни тела носеха един или друг Архангел.
И ако ясновиждащият поглед би срещнал такъв човек, той би видял физическото му тяло, но зад физическото тяло, зад физическия човек той би видял как една гигантска фигура се издига нагоре и как постепенно ти изгубва своите очертания в невидимия свят: Така изглеждаше инспириращият Архангел.
Една такава личност, над която се издигаше инспириращият Архангел, проявяваше известна двойственост. Когато тези хора умираха, според физическите закони на Атлантида, физическото тяло се разлагаше. Да, физическото тяло се разтваряше, въпреки че беше инспирирано от Архангела, обаче етерното тяло не се разтваряше!
към текста >>
Етерното тяло на посветения има голяма стойност; то не изчезва в мировия етер, а остава съхранено в духовния
свят
.
Съществува една духовна, една спиритуална икономия*35, която непрекъснато изисква да и бъдат представяни изключения на това, което ние обикновено разглеждаме като утвърдени духовно-научни истини. Ние често казваме, и в общи линии това е вярно: когато един човек умира, той първо отхвърля своето физическо тяло, след известно време отхвърля своето етерно тяло; етерното тяло се разтваря в мировия етер с изключение на един остатък: Екстрактът от човешкото етерно тяло. Така става обикновено. Обаче има огромна разлика между обикновеното етерно тяло и етерното тяло на посветените в атлантските Мистерии.
Етерното тяло на посветения има голяма стойност; то не изчезва в мировия етер, а остава съхранено в духовния свят.
Според указания от най-висшия посветен на Атлантския оракул бяха запазени етерните тела на седемте най-изтъкнати посветени. След тяхната смърт Архангелите, които живееха в техните етерни тела, се върнаха отново горе във висшите светове. Обаче етерните тела бяха запазени, естествено не в материален вид, а според духовните закони.
към текста >>
Той възпита много поколения, а когато подготви седем от най-напредналите посветени, той втъка в тяхното етерно тяло онези седем етерни тела, които през Атлантската епоха бяха обитавани от Архангелите, а впоследствие запазени в духовния
свят
.
Атлантският посветен на Слънчевия оракул беше не друг, а онзи, когото често наричаме Ману.*36 Точно той предвождаше останките от атлантското население, което надживя Атлантската катастрофа, към Азия, където трябваше да бъдат основани новите култури.
Той възпита много поколения, а когато подготви седем от най-напредналите посветени, той втъка в тяхното етерно тяло онези седем етерни тела, които през Атлантската епоха бяха обитавани от Архангелите, а впоследствие запазени в духовния свят.
Тези седем ученици на Ману, седемте свещени Риши, основаха Първата следатлантска култура; в себе си те носеха етерните тела на великите атлантски посветени. Така те действуват съвместно в миналото, настоящето и бъдещето. Външно погледнато тези седем свещени Риши изглеждаха като съвсем обикновени хора, защото тяхното астрално тяло и техният Аз не бяха на висотата на етерното тяло. А тъкмо етерното тяло им позволяваше да изпълняват своята велика задача; имаше часове, когато инспирациите действуваха направо в тяхното етерно тяло. И тогава те произнасяха неща, които никога не биха могли да кажат от самите себе си; от устните им звучеше това, което инспирациите постигаха в тяхното етерно тяло.
към текста >>
14.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния
свят
.
Същото наблюдаваме и при отделните народи. Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе. Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството.
И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния
свят
: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Защото как стоят нещата с развитието на човека? Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време. И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух. През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници.
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>
Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния
свят
със своите астрални "остатъци".
Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време. И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух. През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници. "Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>
После човекът навлиза в Камалока, "непреработената" част се разлага, а преобразената от Аза част човекът пренася в духовните
свят
, за да я свали долу при следващите инкарнация.
Нека да проследим какво става по-нататък. Човекът умира и етерното тяло се разтваря временно остава само една малка част от него, която наричаме екстракт от етерното тяло.
После човекът навлиза в Камалока, "непреработената" част се разлага, а преобразената от Аза част човекът пренася в духовните свят, за да я свали долу при следващите инкарнация.
Колкото по-съвършен е един човек, толкова по-малко остатъци оставя той в астралния свят, докато накрая се издига дотам, че нито една частица от неговото астрално тяло не остава в Камалока; издига се до там, че след като не обременя астралния свят със своето астрално тяло, той вече не може да навреди на нито един земен човек. Ако даден човек напредне до такава степен той по стига възможността да вижда в духовните светове. Защото това състояние не може да бъде постигнато без известна степен на ясновидство в астралния свят. В този случай цялото астрално тяло е одухотворено и превърнато в Дух-Себе. По-рано трябваше да бъде оставяна непречистената част от астралното тяло, но сега човекът може да продължи напред, вземайки със себе си цялото астрално тяло.
към текста >>
Колкото по-съвършен е един човек, толкова по-малко остатъци оставя той в астралния
свят
, докато накрая се издига дотам, че нито една частица от неговото астрално тяло не остава в Камалока; издига се до там, че след като не обременя астралния
свят
със своето астрално тяло, той вече не може да навреди на нито един земен човек.
Нека да проследим какво става по-нататък. Човекът умира и етерното тяло се разтваря временно остава само една малка част от него, която наричаме екстракт от етерното тяло. После човекът навлиза в Камалока, "непреработената" част се разлага, а преобразената от Аза част човекът пренася в духовните свят, за да я свали долу при следващите инкарнация.
Колкото по-съвършен е един човек, толкова по-малко остатъци оставя той в астралния свят, докато накрая се издига дотам, че нито една частица от неговото астрално тяло не остава в Камалока; издига се до там, че след като не обременя астралния свят със своето астрално тяло, той вече не може да навреди на нито един земен човек.
Ако даден човек напредне до такава степен той по стига възможността да вижда в духовните светове. Защото това състояние не може да бъде постигнато без известна степен на ясновидство в астралния свят. В този случай цялото астрално тяло е одухотворено и превърнато в Дух-Себе. По-рано трябваше да бъде оставяна непречистената част от астралното тяло, но сега човекът може да продължи напред, вземайки със себе си цялото астрално тяло. И в мига, когато цялото астрално тяло е напълно пречистено, тогава неговата нова форма, завършеният Дух-Себе се отпечатва вътре в етерното тяло, така че етерното тяло става един вид отпечатък на пречистеното астрално тяло.
към текста >>
Защото това състояние не може да бъде постигнато без известна степен на ясновидство в астралния
свят
.
Нека да проследим какво става по-нататък. Човекът умира и етерното тяло се разтваря временно остава само една малка част от него, която наричаме екстракт от етерното тяло. После човекът навлиза в Камалока, "непреработената" част се разлага, а преобразената от Аза част човекът пренася в духовните свят, за да я свали долу при следващите инкарнация. Колкото по-съвършен е един човек, толкова по-малко остатъци оставя той в астралния свят, докато накрая се издига дотам, че нито една частица от неговото астрално тяло не остава в Камалока; издига се до там, че след като не обременя астралния свят със своето астрално тяло, той вече не може да навреди на нито един земен човек. Ако даден човек напредне до такава степен той по стига възможността да вижда в духовните светове.
Защото това състояние не може да бъде постигнато без известна степен на ясновидство в астралния свят.
В този случай цялото астрално тяло е одухотворено и превърнато в Дух-Себе. По-рано трябваше да бъде оставяна непречистената част от астралното тяло, но сега човекът може да продължи напред, вземайки със себе си цялото астрално тяло. И в мига, когато цялото астрално тяло е напълно пречистено, тогава неговата нова форма, завършеният Дух-Себе се отпечатва вътре в етерното тяло, така че етерното тяло става един вид отпечатък на пречистеното астрално тяло. Не че етерното тяло е овладяно от Аза, но просто в него се отпечатва овладяното от астрално тяло. Накратко виждате, че тук ние описахме едно извънредно напреднало същество, което е завършило изграждането на своя Дух-Себе.
към текста >>
Източните учения наричат това същество Нирманакайя, защото то е пречистило цялото си астрално тяло, цялата си астрална "кайя", и никакви астрални остатъци вече не смущават духовния
свят
.
В този случай цялото астрално тяло е одухотворено и превърнато в Дух-Себе. По-рано трябваше да бъде оставяна непречистената част от астралното тяло, но сега човекът може да продължи напред, вземайки със себе си цялото астрално тяло. И в мига, когато цялото астрално тяло е напълно пречистено, тогава неговата нова форма, завършеният Дух-Себе се отпечатва вътре в етерното тяло, така че етерното тяло става един вид отпечатък на пречистеното астрално тяло. Не че етерното тяло е овладяно от Аза, но просто в него се отпечатва овладяното от астрално тяло. Накратко виждате, че тук ние описахме едно извънредно напреднало същество, което е завършило изграждането на своя Дух-Себе.
Източните учения наричат това същество Нирманакайя, защото то е пречистило цялото си астрално тяло, цялата си астрална "кайя", и никакви астрални остатъци вече не смущават духовния свят.
Ето какво представлява Нирманакайя*42
към текста >>
При тази междинна степен човекът не обременява етерния
свят
с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-Живот, или Буди, преминава във вечността.
Да продължим нататък. Човекът продължава да работи. След като е пречистил и преобразил астралното тяло, той може да стори същото и с етерното тяло, а накрая и с физическото тяло. Какво става, когато Азовите сили овладеят етерното тяло и физическото тяло? Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-Живот, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-Живот, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен.
При тази междинна степен човекът не обременява етерния свят с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-Живот, или Буди, преминава във вечността.
към текста >>
15.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Съществува една степен от еволюцията на материалния
свят
, която стои над тази точка.
Вие с право се удивлявате, примерно, на Кьолнската катедрала. Но след относително кратко време от нея няма да остане нито камък върху камък; обаче нищо ли не означава за цялата Земя фактът, че идеята за тази катедрала е вложена в каменната постройка? Следователно, нека да се абстрахираме от това, което човекът взема със себе си след смъртта, нека да разгледаме съдбата на самата Земя. Виждате ли, фактически в хода на своето развитие една планета става все по-малка и по-малка, тя непрекъснато се свива. Такава е съдбата на планетарната материя, обаче има и още нещо, което излиза извън рамките на физическото наблюдение.
Съществува една степен от еволюцията на материалния свят, която стои над тази точка.
към текста >>
Нека да се спрем върху тази степен от еволюцията на материалния
свят
, като аз отново напомням, че за нашите съвременници тези неща са много трудни, а може би и недостъпни за разбиране.
Нека да се спрем върху тази степен от еволюцията на материалния свят, като аз отново напомням, че за нашите съвременници тези неща са много трудни, а може би и недостъпни за разбиране.
Работата е там, както казах, че Земята непрекъснато се свива и намалява своя обем. Така материята напира от периферията към една средищна точка. И сега аз добавям е ясното съзнание, че съществува законът за съхранение на енергията, но и с ясното съзнание, че тези факти са известни на всеки окултист следното: материята непрекъснато напира към средищната точка на Земята, обаче особеното тук е, че в средищната точка материята просто изчезва.
към текста >>
И най-важното тук е, че в тази нововъзникваща материя са отпечатани всички усилия, всички постижения на съществата, които са работили в материалния
свят
на планетата; естествено не в днешната форма на материята, а в една нова, преобразена форма.
По същия начин Вие бихте могли да си представите как някога, след като материята напира към центъра и изчезва, ще изчезне и цялата Земя. Обаче това не е всичко. Изчезвайки в центъра, материята се появява в периферията! Да, там отвън ти се появява отново. На определено място от пространството тя изчезва, за да се появи на друго място.
И най-важното тук е, че в тази нововъзникваща материя са отпечатани всички усилия, всички постижения на съществата, които са работили в материалния свят на планетата; естествено не в днешната форма на материята, а в една нова, преобразена форма.
И така, ако материалните части на Кьолнската катедрала изчезват в средищната точка на Земята, Вие ще я видите, бих казал, от другата страна на Земята. Нищо, абсолютно нищо не се губи от това, което е постигнато на една планета, само че то се появява, както казах, от другата страна.
към текста >>
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия
свят
.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система. От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>
А ако бихме се издигнали над Серафимите, тогава ние бихме се оказали в областта на
божествен
ата Троица.
Херувимите и Престолите и чрез тяхното описание да се приближим до едно по-пълно разбиране на човека.
А ако бихме се издигнали над Серафимите, тогава ние бихме се оказали в областта на божествената Троица.
В какво се състои особеното предимство на Серафимите, Херувимите и Престолите пред другите същества? Те имат, както се казва, способността "направо да виждат Бога".
към текста >>
Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до
божествен
ата Троица.
Да, това което човекът трябва да търси толкова упорито в хода на своето развитие, те го притежават от самото начало. Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога. Но колкото и да израстваме в нашето развитие, Богът винаги остава скрит.
Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица.
Целта, към която се стреми човекът, е тяхно притежание от самото начало.
към текста >>
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от
Божествен
ия
свят
и светкавичния преход от съзерцание в действие!
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност. А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
Тези Същества виждат
Божествен
ия
свят
в неговата първична, истинска същност.
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност.
А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което
Божествен
ият
свят
не е дал своето съгласие.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия. За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него.
Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>
Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в
божествен
ия план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
"Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите.
Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния
свят
.
Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето.
Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят.
Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния
свят
; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят. Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията.
Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална,
божествен
а сила, а не едно учение.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума!
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
И все пак, великите предводители на човечеството, следвайки своите далечни цели, го предпазиха от едно прекалено потъване в материалния
свят
.
Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло. И какво става сега? През Лемурийската епоха луциферическите сили непрекъснато се промъкваха в човешкото астрално тяло, насищайки го със своите собствени качества, които обаче попадайки в астралното тяло се проявяваха като низши, необуздани страсти. Онова което прави човека податлив на грешки и заблуждения, онова, което го тласка към злото, лежи в човешкото астрално тяло. И ако не бяха сторили това, човекът никога не би стигнал до там, да изпада в заблуждения и да върши зло; да, той би останал там "горе", където да получи своя Аз, независимо от всякакви трудности и препятствия.
И все пак, великите предводители на човечеството, следвайки своите далечни цели, го предпазиха от едно прекалено потъване в материалния свят.
към текста >>
И той слезе в Земния
свят
именно за да изпълни своята.
Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл.
И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята.
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
към текста >>
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния
свят
, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта.
Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
към текста >>
Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния
свят
и тази сила е любовта.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна.
Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта.
Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе.
към текста >>
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния
свят
; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос.
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден
свят
.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество.
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността. И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен
свят
никога не може да ни предложи разрешение на загадката.
Ние заемаме едно средищно място във Вселената.
И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на загадката.
Всичко е събрано като в една точка. Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата загадка идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа. Както казахме, материята непрекъснато се свива и там, в средищната точка на Земята, тя просто изчезва, за да се появи отново навън, в обкръжението. Да, реалността е точно такава!
към текста >>
16.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Сливане с процесите и Съществата на духовния
свят
.
4. Интуитивното познание.
Сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:
към текста >>
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният
свят
под формата на образи.
*3. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския
свят
.
*3. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него дневно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство, е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния
свят
, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Те живеят в елементарния или "етерен"
свят
, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н.
към текста >>
*24. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния
свят
, а своите проявления тук на Земята.
*24. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича "антропософски импулс".
към текста >>
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния
свят
, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Индивидуалните човешки души произлизат от човешките "Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия
свят
.
Индивидуалните човешки души произлизат от човешките "Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.
към текста >>
Животинките Групови Души се намират в "астралния
свят
"
Животинките Групови Души се намират в "астралния свят"
към текста >>
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния
свят
.
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.
към текста >>
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния
свят
.
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят.
към текста >>
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен
свят
.
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
към текста >>
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния
свят
и предоставя този
свят
на мистиците.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите "душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния "световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Но "познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото "човек" и неговите връзки с външния
свят
.
Но "познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото "човек" и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и "признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на "душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с
божествен
о-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
*32. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия.
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия
свят
.
*32. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих". В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности.
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят.
Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
Но постепенно то губи своя
божествен
характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е Христос."
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
Но постепенно то губи своя божествен характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е Христос."
към текста >>
Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния
свят
след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. "пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>
17.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на
Божествен
ите духовни Същества
Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на Божествените духовни Същества
към текста >>
Свят
ият Дух.
Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на духовната Сфера.
Святият Дух.
към текста >>
18.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце:
Свят
ият Дух.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението.
Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
към текста >>
В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и
Свят
ия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот.
От друга страна, имаме живота на Земята, такъв, какъвто той протича долу, исторически картини: събори, претенциите на църквата за власт, преподобни отци на църквата с развяващи се одежди и бради, борби на идеи, откъсване на князе от църквата, множество борби на различните философии и на чистата мисъл със сферите на авторитета.
В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот.
Догмите, които изискват абсолютно подчинение, се проявяват на света; а зад тях, студено пресметнати, жестоките решения на съборите, осъждането на еретиците, кладите. Лица строги, хитри, алчни за власт, гладки, се появяват под калугерските раса и кардиналските шапки, заповядват, осъждат, хвърлят анатема. Навсякъде бушуват пламъците на кладите.
към текста >>
Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с
божествен
ия Аз.
Човек си дава сметка за това само, когато мине от другата страна на огледалото, там, където се движи животът. Той може да се остави да бъде отнесен от мисълта и да я следва. Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота.
Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз.
Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този
божествен
Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
Божествен
а Светлина,
Божествена Светлина,
към текста >>
19.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния
свят
, те знаят също, че в този духовен
свят
човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва. И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността. И човек знае: ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз".
Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
А що е това, което се новоражда?
към текста >>
Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния
свят
.
Човек, който се вглежда вътре в себе си, стига най-после до там да си каже: това, което се изправя пред мене в моята вътрешност, то е това, което назовавам "Аз".
Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния свят.
Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него.
към текста >>
Един предмет от външния
свят
ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник".
Човек, който се вглежда вътре в себе си, стига най-после до там да си каже: това, което се изправя пред мене в моята вътрешност, то е това, което назовавам "Аз". Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния свят.
Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник".
Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него. Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
към текста >>
Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния
свят
и на своето тяло.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното.
Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло.
Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен
свят
.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят.
Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
към текста >>
Той е преходен, както е преходен и външният
свят
.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят.
Той е преходен, както е преходен и външният свят.
Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса.
към текста >>
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен
свят
, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния
свят
чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
към текста >>
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния
свят
, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
към текста >>
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от
божествен
о-духовните висини, родило се е от духа.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи.
към текста >>
Следователно някога е имало едно
божествен
о-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
към текста >>
В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от
Божествен
ото.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека.
В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
към текста >>
В Исуса от Назарет е видим този
божествен
произход.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
към текста >>
Той носи особени белези на
божествен
ото, от което произхожда първоначално Адам това
божествен
о може да се възобнови в него.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител.
Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него.
Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>
Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в
божествен
ото, чрез Исуса от Назарет!
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява.
Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет!
"
към текста >>
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него
божествен
ия произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо
Божествен
о и че това
Божествен
о се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Както детето се ражда от майката, така
божествен
ият Аз се ражда от човека.
Те казвали: за отделния човек съществува едно велико, мощно събитие, което може да се нарече новораждане на висши Аз.
Както детето се ражда от майката, така божественият Аз се ражда от човека.
Посвещението, пробуждането е нещо напълно възможно. И когато то е настъпило /така казвали онези, които разбирали този процес/ тогава за такъв човек нещата променят своето значение. Това, което за него по-рано е било важно, престава да бъде такова. За него придобиват вече значение други неща. За да разберем, кое придобива сега за него значение, нека си послужим с едно сравнение.
към текста >>
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как
божествен
ият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
към текста >>
Тази непреривност на
Божествен
ия Принцип през всички времена и новораждането на този
Божествен
Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана.
Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна.
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана.
Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на
божествен
ия Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
към текста >>
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз,
Божествен
ият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
към текста >>
Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с
божествен
ите същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото.
Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине.
Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на
Божествен
ия Аз.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз.
Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз.
За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
към текста >>
Това
божествен
о Същество слезе в материалния
свят
и стана човек, стана човечество.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини.
Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество.
В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
Бог беше, така да се каже, зад земния физически
свят
и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния
свят
, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда!
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао".
към текста >>
Едва тук
Божествен
ият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този
Божествен
Дух се ражда отново.
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>
Тя показва, че не само на физическият
свят
се е родило едно дете, но че и в духовния
свят
е станало нещо!
Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част?
Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо!
Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек.
към текста >>
"Не се ражда само едно дете, но в духовния
свят
се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени.
"Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
" Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
към текста >>
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния
свят
.
Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това?
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят.
Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
към текста >>
И той знае, че това е едно събитие в духовния
свят
.
" Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
И той знае, че това е едно събитие в духовния свят.
Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! "
към текста >>
И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния
свят
, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето!
И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс.
към текста >>
20.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всичко, което става във физическия сетивен
свят
, има своя насрещен образ в духовния
свят
.
Всичко, което става във физическия сетивен свят, има своя насрещен образ в духовния свят.
Когато се движи една ръка, не съществува само това, което Вашето око вежда като движеща ръка. Зад движещата се ръка, зад видимия образ на ръката стои, например, моята мисъл и моята воля: ръката трябва да се придвижи. Зад външното събитие стои нещо духовно. Но докато видимият образ, сетивното впечатление на движението на ръката преминава, съответният духовен образ остава записан в духовния свят и оставя винаги зад себе си една следа. Така щото, когато имаме отворено духовно око, ние можем да проследим следите на всички неща, които са станали в света, следи, които са останали от техните съответни духовни образи.
към текста >>
Но докато видимият образ, сетивното впечатление на движението на ръката преминава, съответният духовен образ остава записан в духовния
свят
и оставя винаги зад себе си една следа.
Всичко, което става във физическия сетивен свят, има своя насрещен образ в духовния свят. Когато се движи една ръка, не съществува само това, което Вашето око вежда като движеща ръка. Зад движещата се ръка, зад видимия образ на ръката стои, например, моята мисъл и моята воля: ръката трябва да се придвижи. Зад външното събитие стои нещо духовно.
Но докато видимият образ, сетивното впечатление на движението на ръката преминава, съответният духовен образ остава записан в духовния свят и оставя винаги зад себе си една следа.
Така щото, когато имаме отворено духовно око, ние можем да проследим следите на всички неща, които са станали в света, следи, които са останали от техните съответни духовни образи. Нищо не се случва в света, без да останат такива следи.
към текста >>
Всичко, което се е случило там, е останало запазено като следи в духовния
свят
, според своите духовни първообрази, и може да бъде намерено и виждано там.
Да приеме, че духовният изследовател насочва своя поглед назад до времето на Карл Велики или до Римската епоха или Древна Гърция.
Всичко, което се е случило там, е останало запазено като следи в духовния свят, според своите духовни първообрази, и може да бъде намерено и виждано там.
Такова виждане наричаме "четене в Акашовите записи". Съществува една такава жива писменост, която духовното око може да вижда. И когато духовният изследовател Ви описва събитията от Палестина или наблюденията на Заратустра, той не описва това, което се намира в Библията, в Гатите; той описва това, което може да прочете в Акашовите записи. След това той проверява, дали това, което е било разчетено в Акашовите записи, се намира и в оставените ни документи, в нашия случай в Евангелията. Следователно, становището, което духовното изследване заема, е напълно независимо от документите.
към текста >>
Обаче не трябва да се мисли, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения
свят
.
Следователно, становището, което духовното изследване заема, е напълно независимо от документите. Но именно поради това духовното изследване ще бъде истински съдия по отношение на това, което документите съдържат. А когато в документите намираме същото, което сме в състояние да проследим в Акашовите записи, тогава разбираме, че тези документи са истински и че те са били написани от някой, който също можел да вижда в Акашовите записи. По този начин Духовната наука отново завладява много от религиозните и други документи на развитието на човечеството. Ние ще покажем нагледно това, което току що казахме, с един важен документ от развитието на човечеството, а именно с Евангелието на Йоана.
Обаче не трябва да се мисли, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения свят.
Тя е един вид жива писменост. Ще се опитаме да поясним това, както следва.
към текста >>
Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-
божествен
о съществувание.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното.
Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание.
Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества. Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
В най-древни времена той е съществувал като част от
божествен
о-духовните същества.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество.
В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Той е роден като същество от
божествен
о-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен
свят
без такива потомци.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества. Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци.
Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Във всеки човек има една искра от
Божествен
ото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече.
Следователно, слизане от боговете и обръщане към боговете, за да се върне отново при боговете и се съедини с тях... този е пътят на човека през земните съществувания. Но за да може той да осъществи това развитие, трябваше постоянно отделни човешки индивидуалности да се развиват по-бързо отколкото другите, да изпреварят другите, за да станат техни водачи и учители. Такива ръководители и учители се явяват после сред останалото човечество и намират, така да се каже, пътя към боговете по-рано отколкото другите. Така щото можем да си представим следното: в определена епоха човеците са достигали определена зрялост на развитието. Тогава те може би само предчувствуват обратния път към боговете, но са още далече от постигането на целта.
Във всеки човек има една искра от Божественото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече.
Те стоят по-близо до Божественото, което човекът трябва отново да достигне. Това, което живее у тези ръководители на човечеството, него вижда този, чието око е отворено за духовното, като най-същественото и главното у тях.
към текста >>
Те стоят по-близо до
Божествен
ото, което човекът трябва отново да достигне.
Но за да може той да осъществи това развитие, трябваше постоянно отделни човешки индивидуалности да се развиват по-бързо отколкото другите, да изпреварят другите, за да станат техни водачи и учители. Такива ръководители и учители се явяват после сред останалото човечество и намират, така да се каже, пътя към боговете по-рано отколкото другите. Така щото можем да си представим следното: в определена епоха човеците са достигали определена зрялост на развитието. Тогава те може би само предчувствуват обратния път към боговете, но са още далече от постигането на целта. Във всеки човек има една искра от Божественото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече.
Те стоят по-близо до Божественото, което човекът трябва отново да достигне.
Това, което живее у тези ръководители на човечеството, него вижда този, чието око е отворено за духовното, като най-същественото и главното у тях.
към текста >>
Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно
божествен
о-духовно същество.
Как би описал такъв човек този ръководител? Той би казал приблизително следното: пред мене стои един човек, един човек във физическо тяло както и другите. Обаче у него физическото тяло е незначително; то не е важното у него.
Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно божествено-духовно същество.
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
към текста >>
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху
божествен
о-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
Как би описал такъв човек този ръководител? Той би казал приблизително следното: пред мене стои един човек, един човек във физическо тяло както и другите. Обаче у него физическото тяло е незначително; то не е важното у него. Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно божествено-духовно същество.
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
към текста >>
Обаче онзи, който разбира нещата, знае, че тук се крие нещо, което е истина по отношение на духовния
свят
.
Колкото и странно да изглежда едно такова предание за днешните материалистично мислещ човек, и колкото малкото трябва да се тълкува направо материалистично, толкова вярно е то за онзи, който може да вижда нещата с духовните очи. И тогава е имало още хора, които са били надарени с естествено ясновидство и са могли да видят, какво се е родило с Буда. Това са странни изречения и аз Ви ги цитирам от източните писания. Днес се казва, че това са сказания и митове.
Обаче онзи, който разбира нещата, знае, че тук се крие нещо, което е истина по отношение на духовния свят.
Такива събития като раждането на Буда имат значение не само за тази личност, но те разпръскват духовни сили върху целия свят. Хората, които живеех през времената, когато светът беше по-възприемчив към духовните сили, виждаха как тези сили лъчезареха при раждането на Буда. Защо тези неща не се случват в наши дни? Тези влияния съществуват и сега, но необходимо е да има един ясновидец, който да ги възприема, защото не е достатъчни само такива сили да лъчезарят, но трябва да има и някой, който да ги възприема. Тъй като в миналото хората бяха по-духовни, те бяха и по-възприемчиви за такъв род излъчвания.
към текста >>
Такива събития като раждането на Буда имат значение не само за тази личност, но те разпръскват духовни сили върху целия
свят
.
Колкото и странно да изглежда едно такова предание за днешните материалистично мислещ човек, и колкото малкото трябва да се тълкува направо материалистично, толкова вярно е то за онзи, който може да вижда нещата с духовните очи. И тогава е имало още хора, които са били надарени с естествено ясновидство и са могли да видят, какво се е родило с Буда. Това са странни изречения и аз Ви ги цитирам от източните писания. Днес се казва, че това са сказания и митове. Обаче онзи, който разбира нещата, знае, че тук се крие нещо, което е истина по отношение на духовния свят.
Такива събития като раждането на Буда имат значение не само за тази личност, но те разпръскват духовни сили върху целия свят.
Хората, които живеех през времената, когато светът беше по-възприемчив към духовните сили, виждаха как тези сили лъчезареха при раждането на Буда. Защо тези неща не се случват в наши дни? Тези влияния съществуват и сега, но необходимо е да има един ясновидец, който да ги възприема, защото не е достатъчни само такива сили да лъчезарят, но трябва да има и някой, който да ги възприема. Тъй като в миналото хората бяха по-духовни, те бяха и по-възприемчиви за такъв род излъчвания. Ето защо, когато се казва, че при раждането на Буда са се проявили сили, които са били способни да лекуват и да възцаряват мир, че тези, които се мразеха, се помириха, това не е една легенда, а една велика истина.
към текста >>
Те постепенно са преминали степените, които водят в духовния
свят
.
Но който разглежда света духовно, той знае, че съществуват души, които далече надминават обикновеното развитие на човечеството: това са ръководителите на човечеството. Какво са извършили тези ръководители?
Те постепенно са преминали степените, които водят в духовния свят.
Най-важната от тези степени е раждането на висшия духовен Аз; казахме, че съществуват подготвителни степени и такива, които следват това раждане. Вие можете лесно да разберете, че понеже Христовото събитие е най-мощният импулс, даден на човешкото развитие, необходима беше една дълга подготовка, за да може Христовото същество да се въплъти в Исус от Назарет. За да разберем добре естеството на тази подготовка, ще бъде необходимо да си представим накратко това, което е станало.
към текста >>
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го
свят
, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е.
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение.
Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост. В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него. Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния
свят
, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана? Да отворим Стария Завет:
към текста >>
Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от
божествен
ия Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите.
Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите".
Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите.
Какво казва авторът на Евангелието на Йоана? Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него! "
към текста >>
С други думи казано, той ни кара да прозрем
божествен
ия Дух и ясно ни обяснява, че именно този
божествен
Дух се яви в Исуса от Назарет.
Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието.
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет.
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа.
към текста >>
21.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния
свят
от всички страни, за да можем да ги разберем напълно.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия.
Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно.
Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека. Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Защото така, както ние го виждаме във физическия
свят
, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека.
Знаем, че човекът, така както той ни се представя обикновено, се състои от четири главни члена: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло /или тяло на усещанията/ и Азът. В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си. Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението.
Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека.
Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
към текста >>
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един
Божествен
Аз и едно
божествен
о астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Във физическия
свят
минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия
свят
.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно.
Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят.
Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия
свят
, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна".
Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име.
Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна".
Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн.
към текста >>
Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния
свят
, преди да може да се прероди.
Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние.
Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди.
Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце". Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>
22.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но висшите Същества, които обитават на Слънцето, не познават пространствените ограничения съществуващи за съществата на физическия
свят
.
И ясновидецът може да види как висши Същества проникват в тези две тела. Кои са тези Същества? Те са тези, за които по-горе казахме, че са пренесли своето поле на действие върху Слънцето. В това няма нищо невъзможно. Само онзи, който си представя духа по физически начин и който би искал да приложи физическите закони към духовните същества, би могъл да каже: Как е възможно същества, които обитават на Слънцето, да проникват нощно време във физическото и етерно тела на човека?
Но висшите Същества, които обитават на Слънцето, не познават пространствените ограничения съществуващи за съществата на физическия свят.
За тях е напълно възможно да обитават на Слънцето и нощно време да насочват своите сили към физическите тела на човеците. Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е. той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава божествените същества, свръхземни същества. Въпреки че по този начин да говорим е полу-символичен, той рисува напълно и много правилно това, което става. Така ние виждаме, от къде идват Съществата, които през нощта проникват в нашите физическо и етерни тела; и ние виждаме също, как се свързват двете точки, които разглеждахме вчера.
към текста >>
той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава
божествен
ите същества, свръхземни същества.
В това няма нищо невъзможно. Само онзи, който си представя духа по физически начин и който би искал да приложи физическите закони към духовните същества, би могъл да каже: Как е възможно същества, които обитават на Слънцето, да проникват нощно време във физическото и етерно тела на човека? Но висшите Същества, които обитават на Слънцето, не познават пространствените ограничения съществуващи за съществата на физическия свят. За тях е напълно възможно да обитават на Слънцето и нощно време да насочват своите сили към физическите тела на човеците. Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е.
той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава божествените същества, свръхземни същества.
Въпреки че по този начин да говорим е полу-символичен, той рисува напълно и много правилно това, което става. Така ние виждаме, от къде идват Съществата, които през нощта проникват в нашите физическо и етерни тела; и ние виждаме също, как се свързват двете точки, които разглеждахме вчера. Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното действие се простира постепенно върху целия наш буден живот. За да си дадем сметка за това и да разберем ясно целия смисъл, който има за земното развитие отделянето на Луната, нека вземем под внимание още следното. Нека изследваме също и другите същества, които ни заобикалят и начина, по който те са се явили в развитието.
към текста >>
Човекът не само приема от външния
свят
своята храна, но той приема от там и храна за своя ум.
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената. Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава".
Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум.
Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни. Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов.
към текста >>
23.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на
божествен
ите духовни същества.
Развитието на човека в течение на въплъщенията на земята.
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на божествените духовни същества.
към текста >>
Когато човекът имаше още съзнание за духовния
свят
, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата.
Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>
Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов
свят
физическият.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата.
Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият.
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен
свят
, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен
свят
.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият.
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло
божествен
инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената.
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили
божествен
ите същества.
Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши. Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове. Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше.
Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества.
Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях. През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз. Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите. Тези Духове простират над него своята закриляща ръка.
към текста >>
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят:
божествен
ите същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци".
към текста >>
Следователно в човека се намират в борба две царства:
божествен
ите същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз.
Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни.
към текста >>
Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на
божествен
ите Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата.
Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
към текста >>
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия
свят
, така и духовните сили и същества, които проникват физическия
свят
.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят.
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
към текста >>
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само
божествен
ите Същества.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества.
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
към текста >>
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически
свят
, от който бе се оттеглило духовното.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества.
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното.
Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
към текста >>
Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния
свят
и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само
божествен
ите същества биха действували.
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния
свят
само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния
свят
има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно.
Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
към текста >>
Фауст търси достъпа до духовния
свят
; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният
свят
е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния
свят
за всичко.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество.
Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
към текста >>
"За да си съставим една наистина правилна идея за външния
свят
, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този
свят
се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи.
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко!
"За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи.
Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
към текста >>
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния
свят
, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята.
Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния
свят
.
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят.
Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
към текста >>
През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към
Божествен
ия Дух".
Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия".
През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
към текста >>
Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до
божествен
ото, защото пътят към
божествен
ото минава през прадеда!
Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама.
Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда!
" Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние. Но мисията на човечеството беше не да убие този Аз, а да го развие. Древните по светени не можеха да сторят нищо против този личен Аз, те успяваха само да покажат на хората, че пътят към първопричината на света минава през прадедите.
към текста >>
Христос изменя учението на древните посветени като казва: "Има една възможност човек да развива своята собствена личност, за да не се подчинява просто на физическите връзки на кръвното родство, но, поглеждайки вътре в своя Аз, да търси там
божествен
ото и да го намери!
Христос изменя учението на древните посветени като казва: "Има една възможност човек да развива своята собствена личност, за да не се подчинява просто на физическите връзки на кръвното родство, но, поглеждайки вътре в своя Аз, да търси там божественото и да го намери!
" В Христовия импулс действува силата, която позволява когато човек се съединява с нея да се образува една връзка на духовно братство между хората, без да се убива индивидуалността на Аза. Христовата сила е от естество различно от това на средата, в която той е слязъл.
към текста >>
Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към
божествен
ото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери
божествен
ото; защото Азът, Аз Съм, е едно с
божествен
ото!
Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към божественото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери божественото; защото Азът, Аз Съм, е едно с божественото!
Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава.
към текста >>
И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия
Божествен
Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро.
Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава.
И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро.
Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
към текста >>
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до
Божествен
ото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този
свят
, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Как да стигна до там да си кажа: когато ти виждаш тук едно несъвършенство, това показва, че не си още достатъчно напреднал, за да доловиш съвършеното в това несъвършенство". Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена душа и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
към текста >>
24.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия
свят
повече отколкото изискваше неговото развитие.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер.
В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие.
Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс.
към текста >>
Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите
божествен
и същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества.
Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети.
И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце.
към текста >>
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния
свят
, но и това, което става в духовния, невидим
свят
.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии.
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>
Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния
свят
.
Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен.
Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят.
Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло.
към текста >>
Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния
свят
.
Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер.
Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят.
След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
към текста >>
След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия
свят
.
Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят.
След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят.
За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност.
към текста >>
Защото човек не може да достигне да вижда духовния
свят
освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло.
Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло.
Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло.
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта.
към текста >>
След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния
свят
.
Такова едно състояние се различаваше от това на съня. През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното. Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества.
След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят.
От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат. Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения.
към текста >>
От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този
свят
и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат.
През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното. Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят.
От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат.
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата.
към текста >>
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия
свят
, за един духовен
свят
, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе.
Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат.
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе.
Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
към текста >>
Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически
свят
и да го обикнат.
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата.
Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
Големият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия свят.
към текста >>
Големият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия
свят
.
Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
Големият напредък на човечеството се състои в това, хората наистина да могат да развият тази любов към физическия свят.
към текста >>
През първите сладатлантски времена хората още имаха един жив спомен за духовния
свят
.
През първите сладатлантски времена хората още имаха един жив спомен за духовния свят.
Те още бяха в състояние да потопят своя поглед в духовните светове на своите прадеди. Те още притежаваха онова инстинктивно, сумрачно ясновиждащо съзнание и знаеха, къде се намира истината, къде се намира тяхното истинско отечество. Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия! Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат. Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете.
към текста >>
Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния
свят
; това е Майа, илюзия!
През първите сладатлантски времена хората още имаха един жив спомен за духовния свят. Те още бяха в състояние да потопят своя поглед в духовните светове на своите прадеди. Те още притежаваха онова инстинктивно, сумрачно ясновиждащо съзнание и знаеха, къде се намира истината, къде се намира тяхното истинско отечество.
Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия!
Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат. Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете. Ето защо през тези времена не беше никак трудно хората да бъдат отново доведени към духа, за който те бяха запазили още едно много живо чувство. Естествено нещата не можеха да останат така, защото мисията на Земята е, хората да се научат да обичат Земята, да завладеят физическото поле. Ако бихте могли да наблюдавате този живот на древна Индия, бихте видели, че духовният живот се намираше на много високо равнище.
към текста >>
Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия
свят
, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете.
През първите сладатлантски времена хората още имаха един жив спомен за духовния свят. Те още бяха в състояние да потопят своя поглед в духовните светове на своите прадеди. Те още притежаваха онова инстинктивно, сумрачно ясновиждащо съзнание и знаеха, къде се намира истината, къде се намира тяхното истинско отечество. Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия! Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат.
Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете.
Ето защо през тези времена не беше никак трудно хората да бъдат отново доведени към духа, за който те бяха запазили още едно много живо чувство. Естествено нещата не можеха да останат така, защото мисията на Земята е, хората да се научат да обичат Земята, да завладеят физическото поле. Ако бихте могли да наблюдавате този живот на древна Индия, бихте видели, че духовният живот се намираше на много високо равнище. Това, което тогавашните духовни учители на човечеството учеха, не може да стане достъпно за съвременния ум освен чрез изучаването на Духовната наука. Иначе учението на великите индийски Риши изглежда лишено от всякакъв смисъл, то изглежда чиста лудост.
към текста >>
Не съществуваше още наука, защото физическият
свят
беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества.
Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин.
Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества.
Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът.
към текста >>
За Заратустра външният
свят
не е вече само Майа.
Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин. Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества. Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение.
За Заратустра външният свят не е вече само Майа.
Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят.
към текста >>
Заобикалящият ни физически
свят
има своята стойност, но зад него се намира духът.
Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества. Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа.
Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът.
Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят. Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете.
към текста >>
Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия
свят
.
За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура.
Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят.
Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път.
към текста >>
Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една
божествен
а писменност.
Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят. Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете.
Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност.
В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята.
към текста >>
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го
свят
.
Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят. Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща.
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят.
Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
към текста >>
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния
свят
, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния
свят
и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния
свят
и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
към текста >>
Но обиквайки все повече физическия
свят
, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния
свят
, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло.
Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния
свят
: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
"
към текста >>
Така човекът постепенно се отчуждава от духовния
свят
.
Така човекът постепенно се отчуждава от духовния свят.
Посветените стават все по-рядко явление, защото ставаше все повече и повече опасно да мине човек през посвещението, да остане три дни и половина в състояние подобно на смъртта и да се опита да излъчи етерното тяло, без да настъпи смърт.
към текста >>
Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен
свят
.
Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот.
Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят.
След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен
свят
и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят.
След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един
свят
, на който той принадлежи чрез своя дух.
Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия
свят
, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях. Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло.
към текста >>
Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния
свят
.
Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност. Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях. Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи.
Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят.
И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души. Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята. Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/. Защото така, се изразява действително духовният свят.
към текста >>
Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния
свят
, но той разбираше също, какъв беше духовният
свят
, който слизаше на Земята.
Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души.
Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята.
Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/. Защото така, се изразява действително духовният свят. Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния свят, но той знаеше също: "в този духовен свят живее Аз Съм, от който е роден моят дух. Така Йоан Кръстител подготвяше своите ученици чрез кръщението. Такова чувство събуждаше той у тях.
към текста >>
Защото така, се изразява действително духовният
свят
.
Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души. Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята. Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/.
Защото така, се изразява действително духовният свят.
Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния свят, но той знаеше също: "в този духовен свят живее Аз Съм, от който е роден моят дух. Така Йоан Кръстител подготвяше своите ученици чрез кръщението. Такова чувство събуждаше той у тях. Естествено, такова изживяване можеха да имат само малка група хора, защото болшинството не бяха още способни да имат такава опитност при кръщението. Но някои от тях познаваха, че Духът, който по-късно щеше да бъде наречен Христос, се приближаваше до Земята.
към текста >>
Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния
свят
, но той знаеше също: "в този духовен
свят
живее Аз Съм, от който е роден моят дух.
И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души. Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята. Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/. Защото така, се изразява действително духовният свят.
Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния свят, но той знаеше също: "в този духовен свят живее Аз Съм, от който е роден моят дух.
Така Йоан Кръстител подготвяше своите ученици чрез кръщението. Такова чувство събуждаше той у тях. Естествено, такова изживяване можеха да имат само малка група хора, защото болшинството не бяха още способни да имат такава опитност при кръщението. Но някои от тях познаваха, че Духът, който по-късно щеше да бъде наречен Христос, се приближаваше до Земята.
към текста >>
Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния
свят
и обикнаха Земята, физическия
свят
.
Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече.
Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят.
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие.
към текста >>
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия
свят
и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят.
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов.
към текста >>
Споменът, че е живял някога в духовните
божествен
и светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов.
/Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов.
Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко.
към текста >>
25.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с
божествен
ия
свят
на духовете.
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността. Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
към текста >>
Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше
божествен
ите същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото?
Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите.
към текста >>
Духовният
свят
, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този
свят
беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея.
към текста >>
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на
божествен
ите сили.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили.
Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
към текста >>
Той би стигнал тогава до познанието на първичния
божествен
свят
, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава
божествен
ия
свят
, той би проникнал в окултното знание на Евреите.
Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура.
Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
към текста >>
Чрез това този посветен познаваше, че духовният
свят
, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята.
Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално.
към текста >>
Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен
свят
: и той се надява да обясни по този начин голям брой явления.
Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са делата на хората. Съвременният човек трудно може да повярва това. Той трябва да се издигне до това разбиране само постепенно и само тогава ще стигне до пълното разбиране на Христа. Даже и онези, които днес допускат съществуването на духа, не вярват действително, че зад всички физически събития се намира нещо духовно, един духовен план. Даже когато те са идеалисти, тяхното под-съзнание така да се каже отказва да вярва в това.
Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят: и той се надява да обясни по този начин голям брой явления.
Този човек Уйлям Джеймс преследва много съвестно своята работа; но и най-добрият от хората не може нищо против силата на окръжаващите го идеи. Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс има известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това, което току що казах. Между другото Уйлям Джеймс заявява: човек не плаче защото е тъжен, но той е тъжен, защото плаче. Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото, да се отпечати във физическата природа, Когато сълзите текат, това значи, че в душата е станало нещо, което ги е предизкало.
към текста >>
То разкрива един велик ця-лостен поглед върху събитията на духовния
свят
, но центъра поставя главния образ: образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл.
Така се представя антропософското учение.
То разкрива един велик ця-лостен поглед върху събитията на духовния свят, но центъра поставя главния образ: образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл.
Те са, които са следили прогреса на Духовната наука, чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия. Самата Духовна наука ще се усъвършенствува и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надмината чрез едно още по-висше познание. Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила. У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече. Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-голяма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния свят ролята на регулатор на духовните сили.
към текста >>
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-голяма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния
свят
ролята на регулатор на духовните сили.
То разкрива един велик ця-лостен поглед върху събитията на духовния свят, но центъра поставя главния образ: образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл. Те са, които са следили прогреса на Духовната наука, чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия. Самата Духовна наука ще се усъвършенствува и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надмината чрез едно още по-висше познание. Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила. У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече.
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-голяма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния свят ролята на регулатор на духовните сили.
В него ще царува и ще действува Христовата сила. Това е импулсът, който, когато е достатъчно силен, може още от сега да достигне същата цел, която си е поставяло древното посвещение.
към текста >>
След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния
свят
, възприемайки го.
Това посвещение е ставало по следния начин; Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света, която днес Антропософията ни дава.
След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го.
Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния свят през тези етерни сили. При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние. Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.
към текста >>
Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния
свят
през тези етерни сили.
Това посвещение е ставало по следния начин; Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света, която днес Антропософията ни дава. След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го.
Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния свят през тези етерни сили.
При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние. Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.
към текста >>
Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния
свят
.
Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо, което позволява на човека да действува върху това, което прави да пулсира кръвта в неговото тяло. Тук вече нямаме едно ненормално състояние, нямаме потопяване във водата, а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа. Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение. Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо, което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, вътрешният огън, който се изразява в движението на кръвта.
Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят.
Но когато Христовият импулс е този, който действува, всичко, което става в астралното тяло се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ. Ето как трябва да се разбира изразът: кръщение с дух и огън. Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.
към текста >>
Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен
свят
, ние го видяхме.
И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите.
Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме.
Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание. Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят. И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила.
към текста >>
Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния
свят
!
И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме.
Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят!
Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание. Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят. И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния
свят
като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.
И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото.
И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.
Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят. И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен
свят
и че отново може да се възвести евангелието на този духовен
свят
.
В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.
Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят.
И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
Божествен
ото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това
божествен
о, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума.
Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>
Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния
свят
.
Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение.
Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.
Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>
Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния
свят
.
Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.
Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят.
Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>
26.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Лазар умря така да се каже за външния
свят
в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа.
Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин. Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа.
Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа.
Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава:
към текста >>
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно
божествен
о същество.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно
божествен
о Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан.
От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз. Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела.
Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан.
Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там.
към текста >>
И онзи, който не иска да разбере, че обяснени така фактите трябва да се търси в духовния
свят
, онзи, който се придържа само към външните материални документи, за да си състави една идея за нещата, може наистина да бъде наречен материалист.
Може би се учудвате, като казах, че някои богослови са материалисти, въпреки че в техните изследвания се занимават с духовни въпроси. Но тук не става толкова дума за това, което е изследвано, колкото за начина по който се правят изследванията.
И онзи, който не иска да разбере, че обяснени така фактите трябва да се търси в духовния свят, онзи, който се придържа само към външните материални документи, за да си състави една идея за нещата, може наистина да бъде наречен материалист.
Тук важното е, как той постъпва.
към текста >>
Тези Акашовите записи ни казват, че във времето посочено от Евангелията /няколко години разлика нямат значение/, се е родил Исус от Назарет, който в течение на своите минали въплъщения е стигнал до твърде високи степени на посвещението и беше добил способността да вижда в духовния
свят
.
Тези Акашовите записи ни казват, че във времето посочено от Евангелията /няколко години разлика нямат значение/, се е родил Исус от Назарет, който в течение на своите минали въплъщения е стигнал до твърде високи степени на посвещението и беше добил способността да вижда в духовния свят.
Акашовите записи ни учат нещо повече; за да започна, аз ще се спра отначало само на някои по-съществени страни на това, което те ни разкриват. Тези Акашови записи, които ни предават истинската история, ни казват, че този, който се яви в тялото на Исуса от Назарет, е минал в течение…/копието липсва стр. 82/……………… …………….………….висши духовни същества, които обитават на Слънцето и от там действуват върху Земята. Така се явяват Духовете-телец. Други от слънчевите същества са Духове-лъв, които имат своите земни копия в онези животински видове, у които преобладават органите на сърцето и кръвообръщението.
към текста >>
Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха
божествен
ите същества под формата на духове-телец или духове-орел.
То даваше на човека възможност да вижда лице с лице висшите духовни същества, които бяха предшествували човека. Но според планетите, от които, в даден момент на тяхното развитие, бяха слезли човеците, Марс, Юпитер, Венера, посвещението приемаше различна форма. Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули. Някои от тях насочваха с предпочитание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени. Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време.
Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел.
Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. От там впоследствие е произлязъл свинксът. Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра. Защото външните церемонии на тези различни народи са родини от обредите на посвещението.
към текста >>
Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния
свят
чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра.
Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време. Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. От там впоследствие е произлязъл свинксът.
Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра.
Защото външните церемонии на тези различни народи са родини от обредите на посвещението. Така следователно навсякъде се срещат посветени, чийто духовен поглед е нарочен към една или друга от тези групи духове. Можем даже да посочим разликата, която съществува между различните видове посвещение. Например, онези, които тяхното посвещение беше поставило във връзка с духовете-телец, приемаха особено едно учение отнасящо се до онази част от човешката природа, която е свързана със жлезната система, тясно свързана с етерното тяло. Те бяха също посветени във всичко, което в човека е тясно свързано със Земята, това, което го свързва със Земята; ето какво даваше едно посвещение в тайните на духовете-телец.
към текста >>
Те бяха чули техния велик учител да им казва: човекът е слязъл от
божествен
ите висини.
Нека се опитаме да проникнем в чувствата на тези посветени.
Те бяха чули техния велик учител да им казва: човекът е слязъл от божествените висини.
Първите човеци са потомци на духовни същества. Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец. Така човекът е слязъл на Земята, преминавайки от една форма в друга. Всичко, което го свързва със Земята, опитностите, през които човекът е минал, когато още е считал боговете за свои прадеди, ето това интересуваше посветените в тайните на телеца. Другояче беше за посветените на орела.
към текста >>
Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния
свят
, но това според особената форма на тяхното посвещение.
Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу. По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие.
Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение.
Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек. Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма. Това, което в миналото сме виждали благодарение на нашата степен на посвещение, не е било нищо друго освен един предварителен образ на Христа. В центъра на нашето виждане от миналото ние трябва да поставим самия Христос. След всичко, което постепенно ни е отворило достъпа в духовните светове, къде трябваше да завършим?
към текста >>
Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния
свят
под неговата истинска форма.
Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу. По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие. Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение. Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек.
Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма.
Това, което в миналото сме виждали благодарение на нашата степен на посвещение, не е било нищо друго освен един предварителен образ на Христа. В центъра на нашето виждане от миналото ние трябва да поставим самия Христос. След всичко, което постепенно ни е отворило достъпа в духовните светове, къде трябваше да завършим? При самия Христос! И един посветен от този род описваше тогава достъпа в духовния свят според мистериите на телеца, казвайки: Христос е истината в духовния свят.
към текста >>
И един посветен от този род описваше тогава достъпа в духовния
свят
според мистериите на телеца, казвайки: Христос е истината в духовния
свят
.
Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма. Това, което в миналото сме виждали благодарение на нашата степен на посвещение, не е било нищо друго освен един предварителен образ на Христа. В центъра на нашето виждане от миналото ние трябва да поставим самия Христос. След всичко, което постепенно ни е отворило достъпа в духовните светове, къде трябваше да завършим? При самия Христос!
И един посветен от този род описваше тогава достъпа в духовния свят според мистериите на телеца, казвайки: Христос е истината в духовния свят.
Същото би потвърдил и един посветен в мистериите на лъва, или в мистериите на орела.
към текста >>
Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния
свят
.
Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния свят.
Различават се само обредите, способствуващи за влизането в този свят. В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет. Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа.
към текста >>
Различават се само обредите, способствуващи за влизането в този
свят
.
Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния свят.
Различават се само обредите, способствуващи за влизането в този свят.
В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет. Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека.
към текста >>
В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния
свят
ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет.
Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния свят. Различават се само обредите, способствуващи за влизането в този свят.
В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет.
Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше.
към текста >>
То имаше своето отражение във външния
свят
в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване.
Нека сега да разгледаме автора на евангелието на Марка. Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би могло да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо.
То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване.
Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон. За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
към текста >>
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен
свят
и започнаха да обичат Земята.
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята.
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята.
Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв. Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния
свят
под образа на Духовете-лъв.
Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана.
Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв.
Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
За погледа на ясновиждащия духовният
свят
не беше вече същият както преди събитието на Голгота.
Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди!
За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота.
От това събитие насам Христос можеше да бъде виждан в аурата на Земята, докато по-рано той не можеше да бъде намерен, там. Тази е огромната разлика. И Савел си казваше: Чрез ясновиждането аз мога да се убедя, че в този, който бе разпънат на кръста и който живя под името Исус от Назарет, се е въплътил Христос, който сега се намира в аурата на Земята. И той видя в тази аура това, което Заратустра беше съзерцавал на Слънцето под името Аура Маздао. Той узна тогава че онзи, който бе разпънат, бе възкръснал!
към текста >>
Антропософията може да напълни тази чаша с всички учения, които тя дава върху фактите и действителностите на духовния
свят
.
Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи. Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от Антропософията.
Антропософията може да напълни тази чаша с всички учения, които тя дава върху фактите и действителностите на духовния свят.
Тя може да ги даде на онези, които явно днес имат нужда от тях и чиято трагична съдба е често пъти да не могат да ги приемат. За тях можем да кажем, че те жадуват за Духовната наука, но не са могли да я намерят. И въпреки това, единствено тя може да даде едно ясно и вярно понятие за събитията, които са се разиграли при идването на Христа и при тайната на Голгота. Факт е, че тази тайна не може да бъде истински разбрана освен в светлината на духовните изследвания на Антропософията.
към текста >>
27.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия
свят
.
Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде. Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната. "Аз и Отец сме едно", а не вече "Аз и Отец Авраам", т.е. физическият прадед. Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща.
Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят.
Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава? Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята. Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
към текста >>
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия
свят
можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки.
към текста >>
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от
божествен
ата сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече.
към текста >>
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо
божествен
о.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено.
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз.
към текста >>
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на
божествен
ост в човека.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено.
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека.
"Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.
към текста >>
" иска да каже: нещо
божествен
о живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове!
" иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус.
към текста >>
Този
божествен
елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията.
И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест?
към текста >>
Той беше сляп, защото делата на
божествен
ия принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.
"Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.
Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано.
Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест? Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила. До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг.
към текста >>
28.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години,
божествен
ото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно.
Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки.
Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя.
към текста >>
Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този
Божествен
Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение. Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението.
Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие. Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа. Въпреки че човек може да се учи, неговата душа може все повече да се усъвършенствува и да стигне до там да разбира все по-добре и по-добре.
към текста >>
в състоянието на такъв, който съзерцава духовния
свят
.
Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение. След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е.
в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят.
Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло. Това можеше да види онзи, който беше добил способността за такова виждане; за другите посветеният беше един обикновен човек. Ако те не виждаха в него нищо забележително, причината е, че физическото тяло, такова каквото го виждат физическите очи, е само израз на духовното; преобразуванията ставаха в духовната част, която стои зад физическата.
към текста >>
Но щом проникнем в духовния
свят
/собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало.
При едно обикновено раждане това, което идва от миналите въплъщения, се съединява с това, което детето получава чрез наследствеността. Човешката личност, която е живяла в минали съществувания, слиза в обвивката от плът и в етерното тяло.
Но щом проникнем в духовния свят /собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало.
Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид. Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543. Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия.
към текста >>
Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния
свят
, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид.
При едно обикновено раждане това, което идва от миналите въплъщения, се съединява с това, което детето получава чрез наследствеността. Човешката личност, която е живяла в минали съществувания, слиза в обвивката от плът и в етерното тяло. Но щом проникнем в духовния свят /собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало.
Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид.
Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543. Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия. Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ.
към текста >>
Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия
свят
, но то се явява обърнато: 543.
При едно обикновено раждане това, което идва от миналите въплъщения, се съединява с това, което детето получава чрез наследствеността. Човешката личност, която е живяла в минали съществувания, слиза в обвивката от плът и в етерното тяло. Но щом проникнем в духовния свят /собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало. Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид.
Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543.
Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия. Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ. Това е един духовен факт, който се развива в действителност в духовното поле.
към текста >>
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния
свят
и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие.
Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали. Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл. Така щото това, което се случва на човека, не засяга само мястото, заето от неговото тяло. Ако заразим въздуха на радиус една миля около него, ние ще констатираме, че цялото това пространство е част от живота на този човек. Цялата Земя е част от нашия живот.
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие.
Ако отровите въздуха около човека така, че да действувате върху неговия организъм, един друг човек, поставен близо до него ще изпита същото въздействие. Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия. Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно.
към текста >>
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния
свят
; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях.
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях.
Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято кръв течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази кръв се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек. Издигайки се в миналото през поколенията, той чувствуваше своята душа отъждествена с духа на народа, този дух, който отпечатваше своя характер на цялата раса. Той се чувствуваше едно с кръвта на народа, чувствуваше, че притежава до определена степен власт над магическите сили ни свързани с кръвта.
към текста >>
той можеше да отиде във външния
свят
и да го наблюдава; тогава той беше служител на тези, които бяха в духовния
свят
и им предаваше новини от физическия
свят
.
Първо посветеният ставаше "врана", т.е.
той можеше да отиде във външния свят и да го наблюдава; тогава той беше служител на тези, които бяха в духовния свят и им предаваше новини от физическия свят.
От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата свята, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбароса.
към текста >>
От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата
свят
а, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбароса.
Първо посветеният ставаше "врана", т.е. той можеше да отиде във външния свят и да го наблюдава; тогава той беше служител на тези, които бяха в духовния свят и им предаваше новини от физическия свят.
От тук се е получил символът на враната, служаща като посредник между двата свята, като се започне от враната на пророк Илия и се стигне до враните на Фредерик Барбароса.
към текста >>
Този, който беше достигнал втората степен "окултният" се намираше вече в духовния
свят
.
Този, който беше достигнал втората степен "окултният" се намираше вече в духовния свят.
към текста >>
То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния
свят
и това което става в този
свят
, и когато побеждава особено човешкия егоизъм.
И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло. Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила. Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила?
То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм.
А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия. Така то добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено. Защото този е смисълът на съответното място от Евангелието /гл. II, ст. 19/:
към текста >>
Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния
свят
, в духовния
свят
, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела.
Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния свят, в духовния свят, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела.
Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват. Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела. Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици.
към текста >>
Този човек беше се родил сляп, за да може
божествен
ата индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
При изцелението на сляпо-родения Христос прониква не само в живота протичащ между раждането и смъртта, но също и в индивидуалната душа, която преминава от едно съществуване в друго.
Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; зрението му е възвърнато, когато Христос го изпълва с такава сила, че тя може да заличи това, което е било причинено не от личността живееща от рождението му насам, нито от наследствеността, а от индивидуалния Аз.
към текста >>
29.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския
свят
идеята за борбата за съществуване.
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните. Но това не трябваше да се случи с хората.
Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване.
Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм! Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа.
към текста >>
Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния
свят
борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния
свят
.
Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм!
Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят.
Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения.
към текста >>
Тогава той ще може да се утвърди във външния
свят
не чрез борбата, а чрез любовта.
Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм! Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа.
Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта.
Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам.
към текста >>
Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния
свят
, ако борбата не би била водена първо вътре в душата.
Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа.
Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата.
Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип". А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите мисли, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент. Древните мъдреци, които са знаели това, трябвало да изискват преди всичко от хората те да си съставят една ясна представа за отношенията, които свързват тяхното етерно и астрално тяло с физическото тяло и Аза; това означаваше да осъзнаят в себе си бащиния и майчиния елементи. Защото освен физическата майка човек носи в себе си един майчин принцип, също както освен физическия баща той съдържа в себе си бащиния елемент. И за идеал се считаше хармонизирането в себе си на "бащата" и на "майката".
към текста >>
И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен
свят
.
Нека си припомним, че в течение на тези древни посвещения етерното тяло и астралното тяло се излъчваха; Азът оставаше сам; и в течение на трите и половина дни, колкото траеше заключителният акт на посвещението, човек не можеше да има съзнание за себе си. От духовните светове той приемаше едно съзнание, което му предаваше посвещаващият го жрец. Бихме могли да преведем този акт чрез един израз, който отначало би Ви се сторил странен. Когато се извършваше посвещението по този начин, излъчваше се майчиният елемент, докато бащиният елемент оставаше сам, следователно посвещаваният убиваше в себе си бащиния елемент и се съединяваше с това, което беше майката в него: той убиваше бащата и се съединяваше с майката. През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше като мъртъв.
И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен свят.
Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше. Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост. Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали. Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието.
към текста >>
Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния
свят
, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали.
През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше като мъртъв. И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен свят. Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше. Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост.
Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали.
Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието. И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички. Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност. Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила.
към текста >>
Тя показва, че в древния сми-съл на думата Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния
свят
.
Тази, картина изразява древната мъдрост.
Тя показва, че в древния сми-съл на думата Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния свят.
към текста >>
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния
свят
.
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния свят.
Те не можеха вече да хармонизират в човека майчиния и бащиния елементи. Знакът, по които познаваме, че Оедип притежаваше по наследство известно ясновидство, е че той можал да разреши загадките на сфинкса, т. е. познавал от човешката природа онова, което древните остатъци от мъдрост можеха да го научат. Тази мъдрост не можеше вече да бъде достатъчната да възпре човечеството от борбите и престъпленията: отцеубийство и кръвосмешение. Тя даже не можеше вече да даде едно точно ясновиждане.
към текста >>
30.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го
свят
.
Отбележете добре, че в края на атлантските времена, когато човекът е приел в себе си своето етерно тяло, това последното още притежава следи от средата която е било в допир, или, ако смея да кажа, още е имало резерви от старата мъдрост. Представете си, че някой човек има баща, който печели парии му дава всичко, което му е необходимо.
Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го свят.
Но, за да продължим сравнението, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка. Такова е положението на човечеството. То се е откъснало от бащината мъдрост и не прави нищо, за да увеличи това съкровище, живеейки от наследството до епохата на Християнството, а може да се каже, че и до наши дни. Той живее за сметка на капитала. В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре.
към текста >>
Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия
свят
, той не би слязъл под своето първоначално състояние.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената.
Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние.
И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност.
към текста >>
То донесе със себе си съкровището от
божествен
а мъдрост, и още можеше да го даде на физическото.
Ако този син има на свой ред един син, този последният не ще се намира вече при същите условия. Поне бащата още е могъл да живее от един малък капитал. Но детето няма вече нищо. От известна гледна точка, именно до тук е стигнало развитието на човечеството. Когато етерното тяло проникна във физическото.
То донесе със себе си съкровището от божествена мъдрост, и още можеше да го даде на физическото.
Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище. Ако сега етерното тяло се освобождава отново от физическото, то не получава нищо от физическото тяло и последствието от тази бедност трябва да бъде, че в бъдеще етерното тяло не ще притежава вече никаква мъдрост, не ще има никакво познание. Физическото тяло би трябвало да пресъхне и да не предаде нищо на етерното. За да не бъде така в бъдеще, на етерното тяло трябва да бъде дадена една си ла на мъдрост и тази сила на мъдрост трябва да му бъде дадена докато то се намира във физическото тяло, за да може да я отнесе със себе си при своето излъчване. Защото тогава, когато ще бъде излъчено, то ще може, благодарение на тази мъдрост, да действува обратно върху своето физическо тяло, да му предаде живот, за да не пресъхне.
към текста >>
"Сега е съд на този
свят
; сега князът на този
свят
ще бъде изхвърлен вън."
"Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън."
към текста >>
31.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Свят
ият Дух.
Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера.
Святият Дух.
към текста >>
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния
свят
.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят.
Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
към текста >>
Следователно влиянието на Ариман му представя външния
свят
в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния
свят
.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях.
Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят.
Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки.
към текста >>
Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния
свят
не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия
свят
както и животът на неговите мисли.
Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли.
Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен
свят
.
Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки.
Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят.
Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Неговите очи биха се затворили за този
свят
.
Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят.
Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение на външния
свят
.
Нека разгледаме тази възможност във всички нейни последствия.
Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение на външния свят.
Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия свят, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния свят, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ. Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния свят, който ни се предлага в този свят под една погрешна форма, като Майа. Кой е този факт? Това е смъртта. Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия свят, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект.
към текста >>
Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия
свят
, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния
свят
, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ.
Нека разгледаме тази възможност във всички нейни последствия. Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение на външния свят.
Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия свят, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния свят, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ.
Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния свят, който ни се предлага в този свят под една погрешна форма, като Майа. Кой е този факт? Това е смъртта. Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия свят, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект. Днес тя може да бъде виждана само под нейния физически аспект; от тук са произлезли най-погрешните възгледи по отношение на смъртта.
към текста >>
Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния
свят
, който ни се предлага в този
свят
под една погрешна форма, като Майа.
Нека разгледаме тази възможност във всички нейни последствия. Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение на външния свят. Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия свят, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния свят, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ.
Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния свят, който ни се предлага в този свят под една погрешна форма, като Майа.
Кой е този факт? Това е смъртта. Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия свят, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект. Днес тя може да бъде виждана само под нейния физически аспект; от тук са произлезли най-погрешните възгледи по отношение на смъртта. Формата, която тя приема за нас, е само един мираж, една илюзия.
към текста >>
Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия
свят
, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект.
Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение на външния свят. Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия свят, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния свят, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ. Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния свят, който ни се предлага в този свят под една погрешна форма, като Майа. Кой е този факт? Това е смъртта.
Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия свят, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект.
Днес тя може да бъде виждана само под нейния физически аспект; от тук са произлезли най-погрешните възгледи по отношение на смъртта. Формата, която тя приема за нас, е само един мираж, една илюзия.
към текста >>
Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния
свят
.
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него.
Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят.
На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца". Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец.
към текста >>
На основата на физическия
свят
стои духът.
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него. Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят.
На основата на физическия свят стои духът.
Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца". Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец. Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма.
към текста >>
Всяко създание произхожда от този
божествен
принцип на Отца.
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него. Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца".
Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца.
Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец. Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма. Това е защото у човека се е понижила способността, за която говорихме, когато казахме, че една илюзия покрива този принцип на Отца.
към текста >>
Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на
божествен
ия Отец.
Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца". Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията.
Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец.
Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма. Това е защото у човека се е понижила способността, за която говорихме, когато казахме, че една илюзия покрива този принцип на Отца.
към текста >>
Физическите неща, които се предлагат на нашите сетива са фактически духовният елемент на
божествен
ия Отец, който те изразяват.
Какво стои на основата на тази велика илюзия? Между всичко, което виждаме, това е един съществен факт: смъртта.
Физическите неща, които се предлагат на нашите сетива са фактически духовният елемент на божествения Отец, който те изразяват.
Ако смъртта се е вмъкнала в тъканта на сетивния свят, това е защото за нас тя сродена с този принцип на Отца.
към текста >>
Ако смъртта се е вмъкнала в тъканта на сетивния
свят
, това е защото за нас тя сродена с този принцип на Отца.
Какво стои на основата на тази велика илюзия? Между всичко, което виждаме, това е един съществен факт: смъртта. Физическите неща, които се предлагат на нашите сетива са фактически духовният елемент на божествения Отец, който те изразяват.
Ако смъртта се е вмъкнала в тъканта на сетивния свят, това е защото за нас тя сродена с този принцип на Отца.
към текста >>
Поради факта, че човекът е минал през развитието, което познаваме, принципът на
божествен
ия Отец се е покрил с множество була, и на края с булото на смъртта.
Поради факта, че човекът е минал през развитието, което познаваме, принципът на божествения Отец се е покрил с множество була, и на края с булото на смъртта.
Следователно, какво трябва да търси човек? Отца, космическия Отец; зад всяко нещо той трябва да се научи да вижда в действителност Отца; той трябва също да може да си каже: смъртта, това е Отец! Но защо във всичко, което е физическо, ни се явява изопаченият образ на Отца? Защо този образ и изопачен до такава степен, че ни се явява под лъжливите черти на смъртта? Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия живот.
към текста >>
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния
свят
, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния
свят
.
Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта. Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.
към текста >>
Семето на смъртта е било положено във физическия
свят
, за да може този
свят
да бъде приет в лоното на живота.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота. Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот.
Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота.
Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>
Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния
свят
, да бъде една индивидуалност.
По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв.
Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност.
Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима.
към текста >>
Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния
свят
.
По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност.
Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят.
А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/.
към текста >>
Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния
свят
.
Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта.
Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят.
Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/. Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.
към текста >>
Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този
свят
, научавайки го да бъде той самият.
Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят.
Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият.
И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/. Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.
към текста >>
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича
Свят
ия Дух!
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух!
Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
В този момент просветва в духа на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този
свят
, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца.
В този момент просветва в духа на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този свят, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца.
Всичко става ясно за учениците. Нека прочетем по-нататък текста.
към текста >>
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния
свят
.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят.
Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия
свят
.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха.
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят.
У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
32.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия
свят
, не е нейния истински образ.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта.
Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ.
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя.
към текста >>
Но ние не виждаме и външния
свят
такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ.
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива.
Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
към текста >>
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният
свят
трябва да има, за да може да изрази
божествен
ия дух на Отца.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа.
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца.
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
към текста >>
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен
свят
да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя.
Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца.
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя.
Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние.
към текста >>
Чрез това външният
свят
можа да служи като израз на един духовен
свят
, от тоя момент духовният
свят
съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя.
Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна.
към текста >>
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в
божествен
ото лоно на Отца.
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
към текста >>
Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на
божествен
ите същества.
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения
свят
, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия
свят
?
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят?
Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха?
към текста >>
да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния
свят
.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е.
да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят.
Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя
божествен
произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота.
Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход.
Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост.
към текста >>
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния
свят
и черпи от там силите на подмладяване.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
към текста >>
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето
божествен
о отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
към текста >>
И човекът, така както го познаваме във физическия
свят
, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала.
И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз.
към текста >>
Погледнете каквото искате в материалния
свят
, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта!
Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея.
Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта!
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс.
към текста >>
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния
свят
, ако то би се продължило.
Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта!
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило.
Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството.
към текста >>
Човекът трябваше да дойде във физическия
свят
, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз.
И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило.
Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз.
Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце.
към текста >>
Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния
свят
, обаче без съзнание и личност.
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз.
Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен.
към текста >>
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия
свят
, че би забравил своя духовен произход.
Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв.
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход.
Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието.
към текста >>
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия
свят
преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види. Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
към текста >>
Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния
свят
: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура.
Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване. Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят.
Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура.
Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух. Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал. Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура.
към текста >>
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен
свят
; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този
свят
самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота.
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя духовен поглед. Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това.
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота.
Ето какво е искал да каже апостол Павел. С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен
свят
и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това. Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота. Ето какво е искал да каже апостол Павел.
С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия
свят
; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание!
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
към текста >>
Защото той вижда направо в духовния
свят
сцената, в която Христос измива краката на учениците.
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно.
Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван. А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>
И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия
свят
се явява духовният
свят
.
При следващата, петата степен ученикът изпитва това, което се нарича "мистична смърт". Неговата душа е напреднала в своето развитие до там, че светът му се явява като угаснал. Мрак заобикаля ученика.
И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява духовният свят.
Тогава към видението се прибавя и нещо друго. От този момент ученикът вижда греха и злото в техния истински образ; при тази степен става "слизането в ада". Тогава ученикът се научава не само да счита своето тяло като нещо чуждо, но и да се отъждестви с всичко, което съществува на Земята; той чувствува всяко нещо до същата степен както своето собствено тяло, както са го чувствували през време на старото ясновидство. Той вижда също страданията на другите хора като един единствен организъм, от който той самият е част. Тогава той е съединен със Земята, "положен в земята"; това е "полагането в гроба".
към текста >>
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния
свят
.
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
към текста >>
Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от
божествен
ите същества.
Развивайки се човекът не престава да се учи.
Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение.
към текста >>
Ние описахме вече това, което
божествен
ото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Божествен
ите същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш
свят
, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало.
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния
свят
.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия. И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята.
Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят.
Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата! /Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.
към текста >>
Той записва греха в духовния
свят
.
Но какво пише той така?
Той записва греха в духовния свят.
Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят. Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в Кармата.
към текста >>
Така трябва да разбираме действието на духовния
свят
във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Те не бяха яли хлябовете. Те бяха се наситили от силата, която Христос беше получил като благодари на сферите, от където беше слязъл.
Така трябва да разбираме действието на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Всяка подробност заема своето място в това събитие. И ние схващаме също, че огромният импулс даден на Земята в този момент не може да завладее човечеството освен постепенно.
към текста >>
Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния
свят
.
Не трябва да се прибавя нищо; трябва само човек да се подготви чрез познанието на окултните истини, за да намери всичко, което се съдържа в тях.
Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят.
към текста >>
И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този
свят
.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото.
И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят.
Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния
свят
, те са добили сила.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
33.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но този е великият закон на действието в духовния
свят
, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>
Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния
свят
, тогава чрез този
свят
на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи
свят
, чрез който боговете несъмнено ни говорят.
То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува. Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света?
Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят.
Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота. Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие. Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало. Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
към текста >>
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния
свят
и е била приета в западния
свят
от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
към текста >>
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два
свят
а, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата
свят
а, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два
свят
а действително "се съединят в любовта".
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока.
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила.
към текста >>
И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата
свят
а съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>
34.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния
свят
, т. е.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е.
прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
към текста >>
прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния
свят
.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е.
прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място.
към текста >>
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния
свят
, както той разбира външния
свят
със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./.
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост?
към текста >>
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен
свят
.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг
свят
.
Но Вие всички знаете, че в нормалния живот на човека има едно състояние, при което човекът се намира вън от органите на своето физическа тяло; това е състояние на сън. Ние знаем, че от четирите члена на човешката природа, физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз последните два члена, Азът и астралното тяло добиват през време на съня известна самостоятелност*. /*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си.
През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят.
Така следователно в нормалното течение на своя живот в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.
към текста >>
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния
свят
, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
към текста >>
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния
свят
; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Въпреки това, след изживяване то на свръхсетивния
свят
физическото тяло има задачата да доведе това познание в пълно съзвучие с добитото от него сетивно-разсъдъчно познание.
Така етерното тяло трябва да бъде в помощ на астралното тяло и на Аза, ако искаме да се създаде ясновиждане, т.е. за целта трябва да съдействуват всички членове на човешката природа, които човек притежава, Азът, астралното тяло, етерното тяло, с изключение само на физическото тяло.
Въпреки това, след изживяване то на свръхсетивния свят физическото тяло има задачата да доведе това познание в пълно съзвучие с добитото от него сетивно-разсъдъчно познание.
към текста >>
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния
свят
, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
към текста >>
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният
свят
му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния
свят
изграждат се противоприродни форми.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния
свят
.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен
свят
, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния
свят
, би изпитал тези влияния на духовния
свят
не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия
свят
а сега ние говорим за духовния външен
свят
може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен
свят
.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен
свят
.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
към текста >>
Този
свят
действува върху него.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Този свят действува върху него.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
към текста >>
Ако би изградил правилно своите органи, духовният
свят
би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този
свят
би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Това е същият външен
свят
, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен
свят
, за който веднъж човек ще каже, че е един
божествен
, благотворен
свят
, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един
свят
на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия
свят
имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този
свят
.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Как ние заставаме срещу външния
свят
, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия
свят
, т.е.
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама.
Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е.
не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси.
към текста >>
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този
свят
човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния
свят
; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
към текста >>
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния
свят
, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
към текста >>
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен
свят
да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния
свят
.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния
свят
само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
към текста >>
Такъв човек не би могъл да работи във външния
свят
; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния
свят
и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
към текста >>
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия
свят
само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния
свят
като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
към текста >>
Свежестта и естествеността на интереса за външния
свят
трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
към текста >>
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния
свят
.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
към текста >>
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния
свят
, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния
свят
в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
към текста >>
Това, което убиваме по този начин във външния
свят
, живее до по-висока степен във вътрешния
свят
, оживява в този вътрешен
свят
.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
към текста >>
Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния
свят
; съществува едно възкресение в духовния
свят
, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния
свят
и се отдава на вътрешните сили.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният
свят
около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един
свят
, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение.
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова
божествен
о изкуство и с онази
божествен
а техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н.
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот.
към текста >>
Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло,
божествен
ото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
Да предположим, че в даден момент бихме могли да напуснем това физическо тяло без по-нататъшна подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с астралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта. Да предположим, че бихме могли да сторим това, без подготовка, за която говорихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си? Тогава ние сме онова, което сме станали в течение на мировото развитие от един живот в друг.
Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло, божественото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
към текста >>
Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един
свят
на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме.
Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>
Така е това, което във външния
свят
виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ.
Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите
божествен
о-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния
свят
; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества.
Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа.
Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия
свят
; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени
божествен
о-духовни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този
свят
на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е.
към текста >>
А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен
свят
.
Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят.
Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън.
към текста >>
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния
свят
.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда.
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
към текста >>
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния
свят
са това, което във физическия
свят
може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
към текста >>
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен
свят
: духовното слънце.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
към текста >>
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния
свят
, който го заобикаля.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
към текста >>
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския
свят
.
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят.
Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството.
към текста >>
35.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния
свят
като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове.
При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено.
Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите. Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно. Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен
свят
, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
към текста >>
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен
свят
и двата следващи по-висши светове.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове.
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят.
към текста >>
Най-близкият
свят
, който се крие зад нашия
свят
, се нарича, както всички знаете, астралният
свят
, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен
свят
.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове.
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят.
Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните.
към текста >>
Астралният
свят
можем да на речем още страна на душите или душевен
свят
.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят.
Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят.
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно.
към текста >>
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически
свят
царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят.
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането.
Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
Навсякъде в нашия физически
свят
ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането.
Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
Разгледайте, където искате, нашия физически
свят
, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия
свят
.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят.
Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
Една привидна вечност сред физическия
свят
се представя измамно на човека в това, камъните.
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят.
Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните.
Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
За наблюдателя на астралния
свят
е очебийно преди всичко това, че за този
свят
изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия
свят
изпъква раждането и умирането.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането.
И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно.
към текста >>
В астралния
свят
ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането. И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото.
Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
към текста >>
Най-близкото за нас образоване на астралния
свят
е човешкото астрално тяло.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането. И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото.
Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло.
За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се.
към текста >>
Следователно като основна характерна черта в този
свят
ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно.
Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
В същинския духовен
свят
ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния
свят
, защото само този
свят
има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия
свят
; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния
свят
; трайност е свойството на духовния
свят
.
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят.
Първо трябва да бъдем на ясно, че материалите за изграждане на човека са взети от тези светове, че човекът е изграден от тези светове. Първо той има съзнание само за физическия свят; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е. чрез подготовление и развитие за свръхсетивното виждане. Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения свят, но което съществува също така, както съществува обикновения свят.
към текста >>
Първо той има съзнание само за физическия
свят
; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е.
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят. Първо трябва да бъдем на ясно, че материалите за изграждане на човека са взети от тези светове, че човекът е изграден от тези светове.
Първо той има съзнание само за физическия свят; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е.
чрез подготовление и развитие за свръхсетивното виждане. Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения свят, но което съществува също така, както съществува обикновения свят.
към текста >>
Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения
свят
, но което съществува също така, както съществува обикновения
свят
.
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят. Първо трябва да бъдем на ясно, че материалите за изграждане на човека са взети от тези светове, че човекът е изграден от тези светове. Първо той има съзнание само за физическия свят; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е. чрез подготовление и развитие за свръхсетивното виждане.
Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения свят, но което съществува също така, както съществува обикновения свят.
към текста >>
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш
свят
.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха.
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят.
Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
към текста >>
Във физическия
свят
човекът се запознава с физическия огън.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят.
Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън.
Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят.
към текста >>
Никога в същия
свят
не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг
свят
.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят.
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
към текста >>
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия
свят
в следващия по-висш
свят
, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия
свят
, а задържат своето същество в по-висшия
свят
.
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят.
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то.
към текста >>
Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия
свят
.
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно.
към текста >>
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия
свят
и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия
свят
.
Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят.
Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
към текста >>
Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия
свят
.
Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят.
Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
към текста >>
В този
свят
живеят за нас не само явленията на външния
свят
, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове
свят
, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
към текста >>
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия
свят
, каквото и да е то.
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то.
Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества.
към текста >>
Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия
свят
, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно.
Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания.
към текста >>
стоят
божествен
о-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят
божествен
о-духовни същества.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
към текста >>
Целият наш душевен
свят
има зад себе си
божествен
о-духовни същества.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества.
И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
към текста >>
И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия
свят
, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе.
Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества.
И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе.
Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта.
към текста >>
Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен
свят
, то живее зад нашите чувства и усещания.
Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе.
Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания.
Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест".
към текста >>
Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия
свят
.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове.
Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува.
към текста >>
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия
свят
себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда.
към текста >>
За човека във физическия
свят
съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда.
За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите.
към текста >>
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния
свят
.
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия
свят
, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го
свят
.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Той вижда във физическия
свят
огъня; зад физическия
свят
се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня.
Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня.
Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния
свят
, които са се породили по начина, който вече ви описах.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня.
Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия
свят
.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя. Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха.
Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят.
Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава.
към текста >>
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш
свят
, и той е останал ограничен само във физическия
свят
.
Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят.
Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Но това важи не само за външния
свят
, за килима на сетивния
свят
, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот.
Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят.
Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот.
А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния
свят
, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си.
В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите?
Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си.
В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността.
към текста >>
В астралния
свят
царува способността на преобразуването, на превръщането.
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си.
В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането.
Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта.
към текста >>
Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния
свят
; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането.
И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането.
Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането.
Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление.
към текста >>
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия
свят
.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н.
към текста >>
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния
свят
около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия
свят
, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
Всичко онова, което е душевен живот във физическия
свят
, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре.
Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния
свят
, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята.
Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен
свят
.
да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята. Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен.
След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния
свят
и вътрешната Майа на душевния живот.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа.
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема.
към текста >>
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен
свят
, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта.
Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта.
към текста >>
36.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия
свят
, са скрити духовни същества.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
към текста >>
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен
свят
, веднъж като духовен
свят
?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
към текста >>
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният
свят
в своя външен израз със сетивния
свят
?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
към текста >>
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия
свят
, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия
свят
?
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия
свят
.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти.
към текста >>
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия
свят
.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният
свят
се представя като един далече по-богат
свят
отколкото неговия външен израз във физическия
свят
.
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния
свят
, считаха за правилно.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти. И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления. Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно.
С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния
свят
.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят.
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие?
към текста >>
Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния
свят
благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха.
Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя.
Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха.
Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие. /Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
към текста >>
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я
свят
.
Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас.
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я свят.
към текста >>
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от
божествен
о-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши. През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
към текста >>
Долу във физическия
свят
бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко.
И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос. Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце. Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко.
Тогава на Земята бе даден почетният дар Земята се покри с дреха и тази дреха не е нищо друго освен килимът от форми на растенията и на животните, от формите на физическия човек, с които сега Земята се загърна. Хтон стана Гея чрез това, че Зевс я дари с почетния дар и с това тя се облече в дреха.
към текста >>
Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния
свят
, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес.
С това исках да ви дам само един пример и можем да приведем много такива примери, как това, което днес можем да намерим без никакви исторически документи, отново може да се намери у древните мъдреци, когато умеем правилно да го четем. Тук ние не отидохме много далече в миналото на историята на човечеството. От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите.
Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес.
Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината. Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува.
към текста >>
За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния
свят
.
Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха.
За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят.
Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния
свят
?
Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха.
Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия
свят
, които се изразяват в този физически
свят
чрез въздуха и които в душевния
свят
застават пред нас като индивидуалности.
Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности.
Тези същества ние намираме и днес. А най-мощното от тези същества е едно съвсем определено същество. То е онова Същество, което в древна Индия е било назовано с името Индра. Това Същество участвува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес. Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на действието на това Същество.
към текста >>
Така ние виждаме, че в душевния
свят
съществува едно определено Същество, което в древната ведическа епоха е било наричано просто с името Индра.
Така ние виждаме, че в душевния свят съществува едно определено Същество, което в древната ведическа епоха е било наричано просто с името Индра.
Но Индра съществува и за нас също така, както той е съществувал за тогавашното време.
към текста >>
Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния
свят
, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
А сега идва другото.
Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години?
към текста >>
За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния
свят
към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията.
Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие? Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително.
За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията.
Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа.
към текста >>
Богът Индра се намира в душевния
свят
във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа.
За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията. Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана.
Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа.
Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
към текста >>
Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия
свят
, както човешкото развитие се извършва в неговия
свят
.
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество.
Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят.
Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ. В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят. Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
В духовния
свят
става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния
свят
.
Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят.
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния
свят
; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ. В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят.
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
За проявлението на единния
божествен
живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на
божествен
ия живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение? Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
37.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В предидущите сказки бе показано, доколко външният
свят
действува като една илюзия и крие зад себе си духовния
свят
.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят.
към текста >>
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния
свят
.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
към текста >>
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния
свят
.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния
свят
.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
към текста >>
е едно було, което закрива един духовен
свят
.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н.
е едно було, което закрива един духовен свят.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
към текста >>
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен
свят
.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
към текста >>
Тези два пътя за проникване в духовния
свят
, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
към текста >>
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния
свят
, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
към текста >>
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният
свят
застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен
свят
; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния
свят
.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Понеже е без влияние върху външния сетивен
свят
, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен
свят
, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Ето защо човек не може да поквари този сетивен
свят
чрез своята собствена сила.
Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила.
Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния
свят
; но той трябва да остави булото на сетивния
свят
такова, каквото са го изработили духовните същества.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила.
Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен
свят
.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове.
към текста >>
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния
свят
.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния
свят
или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния
свят
играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Във външния
свят
, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата
свят
а.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния
свят
в горния духовен
свят
, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
към текста >>
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен
свят
.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят.
Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго.
към текста >>
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния
свят
просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле.
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
към текста >>
Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия
свят
.
Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения?
Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа.
към текста >>
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен
свят
.
То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
към текста >>
са имена на такива богове, на такива
божествен
о-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния
свят
.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис.
към текста >>
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния
свят
през булото на своя собствен душевен живот.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
към текста >>
Той е богът, който не може да живее във външния сетивен
свят
.
Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта.
Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
Само в древни времена Озирис е живял във външния
свят
; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния
свят
, от злия Сет.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
От тогава той живее в онзи
свят
, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един
свят
, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния
свят
и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби.
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
към текста >>
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен
свят
и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>
Обаче тази способност, човек да намери духовния
свят
вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
към текста >>
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния
свят
и да намира там духовния
свят
, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
към текста >>
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен
свят
и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен
свят
.
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
към текста >>
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен
свят
, единият път от вън, другият път от вътре.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
към текста >>
Когато се запознаем с духовния
свят
по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
към текста >>
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен
свят
, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния
свят
.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
към текста >>
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния
свят
.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
към текста >>
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния
свят
и се стремили да проникнат през булото на външния
свят
, за да стигнат по този начин до висшия духовен
свят
.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия.
към текста >>
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен
свят
.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
към текста >>
Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния
свят
.
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности.
Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното.
към текста >>
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния
свят
, който се намира зад булото на сетивния
свят
.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен
свят
само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния
свят
, било това външния духовен
свят
, било сетивния външен
свят
, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
към текста >>
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния
свят
, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива.
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
към текста >>
Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния
свят
.
Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно.
Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят.
Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност.
към текста >>
Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния
свят
.
Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен.
Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят.
Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния.
към текста >>
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния
свят
такива, как вито е той самият.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
към текста >>
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен
свят
на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях.
Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
към текста >>
Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този
свят
на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях.
Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези
божествен
и Същества.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества.
Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния
свят
, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този духовен
свят
, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този
свят
според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи
божествен
о-духовен
свят
, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
към текста >>
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на
божествен
ото в своята външна форма.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма.
Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
към текста >>
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния
свят
, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
към текста >>
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на
божествен
о-духовния
свят
, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен
свят
.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
към текста >>
Онова, което Заратустра бе посочил като
свят
на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния
свят
.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
към текста >>
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния
свят
, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен
свят
.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
към текста >>
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният
свят
, който е скрит зад булото на сетивния
свят
, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
към текста >>
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен
свят
, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния
свят
, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество.
Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество.
Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече.
към текста >>
38.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния
свят
, който стои зад душевния живот на човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
към текста >>
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният
свят
, скрит зад килима на сетивния
свят
.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
към текста >>
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че
божествен
ото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
към текста >>
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен
свят
така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите.
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния
свят
на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки
свят
и т.н. т.н.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят?
към текста >>
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен
свят
, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
към текста >>
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен
свят
на боговете.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
към текста >>
Следователно в този
свят
виждаше индийската душа.
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове.
Следователно в този свят виждаше индийската душа.
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз.
към текста >>
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този
свят
?
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа.
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят?
Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре.
към текста >>
Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този
свят
?
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят?
Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил.
към текста >>
Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния
свят
нагоре.
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз.
Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре.
От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя.
към текста >>
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто
свят
аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния
свят
защото за целта беше необходим земният
свят
, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание.
От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя.
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание.
Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
към текста >>
Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен
свят
вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам.
Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият".
към текста >>
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния
свят
има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия
свят
, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този
свят
има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание.
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния
свят
"тат", "това", противоположно на Аза.
Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза.
И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен
свят
, към това виждащо проникване на нашия
свят
в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият".
Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен
свят
; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен
свят
, и двата
свят
а са едно и също нещо".
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат".
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура. И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
И двата духовни
свят
а бяха чувствувани единно, напълно единно.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо". Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура.
И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния
свят
и да види това, което стои като духовен
свят
.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното.
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят.
И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот.
към текста >>
Този народ вижда външния духовен
свят
; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен
свят
е един и същ с вътрешния.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ.
Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
към текста >>
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния
свят
.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
към текста >>
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива
божествен
о-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния
свят
, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен
свят
, който се намира зад сетивния.
В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
към текста >>
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния
свят
, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен
свят
, намиращ се зад Слънцето.
Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии.
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот.
към текста >>
Доколкото гъркът можеше да познае този
свят
, той го назовава с имената на аполоновските същества.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий.
към текста >>
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези
божествен
о-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния
свят
.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
към текста >>
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия
свят
, а го намираха, когато от физическия
свят
слизаха надолу до основите на душевния живот.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени
божествен
о-духовни
свят
а стоят един до друг.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед всички
божествен
о-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния
свят
, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия
свят
; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия
свят
до виждането на етерния
свят
.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие?
Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение.
към текста >>
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия
свят
, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие? Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят. Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
към текста >>
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния
свят
.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие? Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят. Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят.
Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
към текста >>
Тази дарба имаше в
божествен
о-духовния
свят
само Христос.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта.
Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
към текста >>
С това едно Същество, отбележете едно Същество от
божествен
о-духовния
свят
слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния
свят
, където се живее като човек между другите човеци.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
към текста >>
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия
свят
, Христос се намира сред този физически
свят
, въпреки че той е от същото естество както
божествен
о-духовните същества.
За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
към текста >>
Следователно във външния
свят
могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека.
Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека.
С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния
свят
.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че
божествен
о-духовния
свят
е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
По-рано хората можеха да си кажат, че
божествен
ото, което може да бъде намерено по пътя навън, и
божествен
ото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния
свят
като
божествен
о-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
към текста >>
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този
свят
ние не можем да кажем същото нещо.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество. Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем.
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците. Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
към текста >>
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън
божествен
о-духовния
свят
; че тя поглежда вътре в себе си и намира там
божествен
о-духовния
свят
; че душата намира Аполоновския
свят
вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света.
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство.
към текста >>
Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния
свят
.
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците. Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах.
Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени.
към текста >>
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския
свят
ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния
свят
, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове.
За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове.
Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
към текста >>
Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата
свят
а.
Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени.
Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята.
Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек.
към текста >>
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този
свят
трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен
свят
, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
към текста >>
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски
свят
.
Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят.
Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина.
към текста >>
Именно посветени от този
свят
, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек.
Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят.
Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек.
Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
към текста >>
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския
свят
би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност.
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите.
към текста >>
Богът, който беше регент на външния
свят
, ще стане все по-вътрешен.
И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа.
Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен.
Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос.
към текста >>
Така човешката душа се развива до там да намери дионисийската природа на Христа, мистичния Христос не само във външния
свят
, но и във вътрешността.
И от идете няколко столетия по-късно в развитието на човечеството и вижте, какво е станало вземете средновековното мистично развитие с неговите представители Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и т.н. и т.н. до нашите най-нови мистици. Това са хора, които се вглеждат надолу в своята собствена вътрешност. Както в древни времена хората са се вглеждали във вътрешността, за да прогледнат през тази вътрешност и да проникнат до Дионисий, така по-новите проникват във вътрешността на своята душа и могат, както Майстер Екхарт, да кажат: "наистина, историческия Христос е един факт, наистина той се е развил в историята, но съществува възможността човек да слезе в своята собствена вътрешност и да намери там вътрешния мистичен Христос".
Така човешката душа се развива до там да намери дионисийската природа на Христа, мистичния Христос не само във външния свят, но и във вътрешността.
Първо съществуваше историческият Христос, след това чрез действията на историческия Христос в човешката душа се получиха такива въздействия, че сред човечеството стана възможен един мистичен Христос. Така за по-новото време ние можем да говорим също за едно вътрешно мистично изживяване на Христа; но нещата трябва да се разбират така, че преди своето влизане в Земята Христос беше едно космическо същество. Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий. Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос.
към текста >>
Но понеже всичко, което стана във външния физически
свят
, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
към текста >>
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния
свят
на луциферическите богове.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството.
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове.
На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
към текста >>
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият
свят
отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
към текста >>
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за
Божествен
ото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството?
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
към текста >>
И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния
свят
, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен
свят
.
Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип.
И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията.
към текста >>
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия
свят
.
Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
към текста >>
Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния
свят
стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Пътищата, които са извървели тези две
божествен
о-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността.
към текста >>
Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния
свят
.
Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог.
Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят.
Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог.
към текста >>
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен
свят
, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен
свят
, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
към текста >>
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен
свят
, който е скрит зад булото на сетивния
свят
, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния
свят
в духовния
свят
; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог.
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен
свят
, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален
свят
, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип.
А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип.
Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
39.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но целият този
свят
за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото. У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н.
Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
към текста >>
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от
божествен
о-духовните същества, които се намират в духовния
свят
и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм.
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност. Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Това, което се вливаше като течения от духовния
свят
в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм. Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм. В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност.
Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия
свят
.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят.
От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите".
към текста >>
Ето защо
божествен
ото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи.
Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
Тогава възможността за виждане в духовния
свят
съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост. Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия
свят
.
Но сега може да се зададе въпросът: кое е това, което прави способно физическото тяло да даде на етерното тяло при неговото излизане нещо като наследство? Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото.
Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят.
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще. Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще. Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия
свят
, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Но сега може да се зададе въпросът: кое е това, което прави способно физическото тяло да даде на етерното тяло при неговото излизане нещо като наследство? Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят.
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще. Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го
свят
.
То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят.
От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>
Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този
свят
да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент.
Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>
Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния
свят
, а същият
свят
, както този, който виждаше вътре в себе си.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята. Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята. А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер. Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни.
Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си.
В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново. Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния
свят
чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука.
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък.
Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
към текста >>
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния
свят
съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
към текста >>
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния
свят
по отношение на ухото.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
към текста >>
Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния
свят
и да търсим там обективни процеси , както при звука.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука.
Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен
свят
.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят.
Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
към текста >>
В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния
свят
.
Не е било обаче така в древната индийска епоха. Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността. Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно.
В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят.
Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес. Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото. Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха.
към текста >>
Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния
свят
отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес.
Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес.
Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес.
Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото. Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда.
към текста >>
Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ
свят
отколкото в миналото.
В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес.
Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото.
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това?
към текста >>
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия
свят
, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това.
Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес. Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото.
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това.
Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например.
към текста >>
Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния
свят
се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото.
Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например. Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно.
Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото.
Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината. И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината.
към текста >>
Но повече или по-малко във външния
свят
бяха проникнали сведения за тези неща.
Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове. Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове. Всичко това се е различавало строго едно от друго. Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта.
Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща.
И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие.
към текста >>
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният
свят
се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо.
Синът бива отнесен и захвърлен в една друга област. Синът узнава оракула, т.е. в неговата душа прониква нещо, което може да се узнае само чрез ясновиждане. Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е.
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо.
Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто.
към текста >>
Това, което съществува в сетивния
свят
, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини. С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти.
Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история.
към текста >>
Когато това, което е намерено в духовния
свят
, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия
свят
.
Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/.
Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия
свят
, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния
свят
.
Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
40.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния
свят
.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето.
Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
към текста >>
Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези
божествен
и Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от
божествен
ите сфери.
тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления.
Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
към текста >>
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния
свят
; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния
свят
и зад душевния
свят
, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>
Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги
свят
, които днес са затворени за човека.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно. Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава.
Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека.
Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго.
към текста >>
изпраща лъчите от духовния
свят
на Земята.
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е.
изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон.
към текста >>
Когато се издигнем от човешкото същество до едно
божествен
о Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за
божествен
ото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния
свят
и вработи в собствения душевен
свят
това, което сетивния
свят
му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора.
В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману.
към текста >>
Около него беше, като един моментален дар на
божествен
ия
свят
, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
към текста >>
трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на
божествен
ата мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е.
трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката. От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е.
към текста >>
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно
божествен
о същество в древни времена.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен. Ние трябва да научим нещо от това, което се казва, например за думите на Ведите, че Варавадша е изучавал Ведите в течение на три столетия.
към текста >>
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от
божествен
ите мисли, а не от човешките мисли.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни
свят
а, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре.
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>
Персиецът вървеше по външния път, във външния
свят
, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд!
От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството".
Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд!
" а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено.
към текста >>
Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен
свят
.
". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя.
Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят.
Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство.
към текста >>
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния
свят
и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради.
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
към текста >>
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния
свят
, което мислите на хората са в душата.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство.
към текста >>
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния
свят
на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец.
към текста >>
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния
свят
като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери.
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
към текста >>
Той можеше да вижда в духовната страна на външния
свят
със сетивното тяло и неговото виждане беше в известен смисъл едно астрално виждане.
Следователно древният индиец си служеше, както посочихме, със своето етерно тяло, когато искаше да се издигне да най-висшите познания. Персиецът не можеше вече това. Но той можеше да си служи със сетивното тяло. Следователно той се издигаше до своите най-висши познания чрез сетивното тяло. Понеже не можеше вече да вижда с етерното тяло, най-висшето единство се забулваше пред него.
Той можеше да вижда в духовната страна на външния свят със сетивното тяло и неговото виждане беше в известен смисъл едно астрално виждане.
Много от членовете на древния персийски народ има ха тази способност: да виждат астрално Аура-Маздао и неговите служители, защото още можеха да си служат със сетивното тяло. Но от даденото описание в моята книга "Теософия" Вие знаете, че сетивното тяло е тясно свързано със сетивната душа. Следователно, в момента, когато човекът от древно-персийския народ си служеше със сетивното тяло, присъствуваше и сетивната душа но той не беше още стигнал до там, да може да си служи с тази сетивна душа; защото тя не беше още достатъчно развита, а тепърва трябваше да се развие. Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло.
към текста >>
Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния
свят
отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа.
Той си служеше със своето сетивно тяло. В това винаги участвува и сетивната душа. Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава. Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа. Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа.
Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер.
към текста >>
И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния
свят
, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния
свят
, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения.
А сега да пристъпим по-нататък в следващата следатлантска културна епоха, в египто-халдейската епоха. В тази египто-халдейска епоха ние имаме едно забележително явление. Не напразно ние я назоваваме с две имена. През време на тази културна епоха имаме от една страна отвъд в Азия поданици на северното течение на народите, това е халдейския елемент; на другото течение принадлежи египетският елемент, на течението на народите, които бяха поели южния път. Тук ние имаме една епоха, в която се срещат две течения на народите.
И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения.
Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните. Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон. Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са
божествен
о-духовните светове.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре.
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат. Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния
свят
, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове. Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия
свят
.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха.
Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят.
То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени.
към текста >>
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия
свят
, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно.
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път.
към текста >>
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия
свят
от духовния.
Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период.
към текста >>
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян
свят
на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени.
Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени.
И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния
свят
".
Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период.
При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят".
У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
към текста >>
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния
свят
; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния
свят
вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен
свят
.
У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят.
Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния
свят
, който стои зад физическия
свят
, на основата на този физически
свят
, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата
свят
а, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае.
Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно.
Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае.
То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
към текста >>
Когато поданикът на този халдейски
свят
при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един
свят
на намиращи се под човека или подземни богове.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове.
Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
към текста >>
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния
свят
и вътрешния път за духовния
свят
така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния
свят
и вътре в душата.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
към текста >>
А от другата страна, където се намира вратата за духовния
свят
през килима на външния сетивен
свят
, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно.
към текста >>
Меродах стоеше на прага на духовния
свят
с Истар.
Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар.
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно. Така Вие виждате, как още в тази епоха е необходимо преминаването на един праг.
към текста >>
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния
свят
от двете страни.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар.
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно. Така Вие виждате, как още в тази епоха е необходимо преминаването на един праг.
към текста >>
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен
свят
, водеше и външно във времето.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
към текста >>
41.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за
божествен
ия
свят
през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия
свят
.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие?
"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека.
към текста >>
И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия
свят
.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят.
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството.
към текста >>
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен
свят
.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят.
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно.
към текста >>
От този
свят
трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта.
Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно. Душевният живот протича във времето.
към текста >>
Следователно, когато се говори за луциферическия
свят
, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е?
Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния
свят
, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>
Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния
свят
от вън.
Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън.
Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао. За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството.
към текста >>
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните
божествен
о-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
към текста >>
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един
свят
на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Там ние трябва да търсим символите за онези
божествен
о духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото.
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Щом онова, което се намира в духовния
свят
, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
От тук и представата, че на светлия
свят
, на горния
свят
принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния
свят
.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността.
От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият
свят
, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния
свят
и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна. Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум?
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
към текста >>
Християнският възглед би го нарекъл Дух
Свят
и.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи.
Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много.
към текста >>
И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния
свят
, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда.
това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда.
И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда.
Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности.
към текста >>
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия
свят
.
В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва.
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят.
Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва.
към текста >>
Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го
свят
; тогава от това се ражда учението.
Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност.
Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението.
Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители. Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота. И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва. Христос не само учи. Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него.
към текста >>
в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа
свят
трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време.
Обаче това, което хората трябва да направят, то е подготвено по съответния начин в мистериите. Всяка епоха има своята особена задача; на всяка една епоха предстои да приеме истината именно в онази форма, която тази истина трябва да приеме за съответната епоха на човечеството. На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е.
в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време.
Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род. Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат. Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия
свят
, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа.
Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е. в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род. Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа.
Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния
свят
.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
към текста >>
Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния
свят
.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят.
Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр. хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област. Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране.
към текста >>
Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния
свят
.
И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек. Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят.
Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят.
Ето защо през първите столетия след Р.Хр. хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област. Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране. Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него.
към текста >>
Но след това сред този
свят
живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене. Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен. Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния
свят
принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено.
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес.
към текста >>
Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен
свят
, Христовото Същество.
Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност.
Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество.
Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране.
към текста >>
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния
свят
и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране.
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
42.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
43.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния
свят
и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Кой притежава имагинативното познание?
Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.
към текста >>
Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен
свят
.
Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.
към текста >>
Имагинативният
свят
е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин.
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия
свят
.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв.
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
Представете си за миг един такъв
свят
, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен
свят
.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества.
Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят.
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален
свят
.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят.
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
Този
свят
изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
В имагинативния
свят
пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния
свят
и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение.
към текста >>
Така стоят нещата и със Съществата на свръхсетивния
свят
.
Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но, когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, в другия случай той сам разкрива част от своята душевност.
Така стоят нещата и със Съществата на свръхсетивния свят.
към текста >>
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния
свят
като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна.
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна.
Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.
към текста >>
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен
свят
, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание.
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-
божествен
свят
, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния
свят
, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание.
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
към текста >>
В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния
свят
на образите.
Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията.
В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите.
Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.
към текста >>
Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един
свят
на несигурност.
Но тук беше наложително и още нещо.
Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност.
Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията. Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта!
към текста >>
Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен
свят
на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност.
Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта.
Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията. Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! "
към текста >>
Защото в духовния
свят
сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание.
Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! "
към текста >>
Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния
свят
.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание.
Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят.
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния
свят
.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят.
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят.
Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния
свят
, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената.
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния
свят
, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния
свят
Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия
свят
.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния
свят
, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности. И благодарение на обстоятелството, че даден окултен кандидат се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите. А имаше и такива, които бяха прескочили света на имагинацията: Те бяха обучени в инспирацията.
към текста >>
Днес човек далеч не вярва така силно на другия, на описанията му за образите от имагинативния
свят
, за да прибави на свой ред и онова, което сам познава чрез самата инспирация.
По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите. А имаше и такива, които бяха прескочили света на имагинацията: Те бяха обучени в инспирацията. По този начин единият лесно можеше да съобщи на другия това, което беше изпитал чрез своето собствено обучение. Това беше напълно възможно през времената, когато между човек и човек имаше такава степен на доверие, което днес е просто изключено чисто и просто поради самия характер на съвременната епоха.
Днес човек далеч не вярва така силно на другия, на описанията му за образите от имагинативния свят, за да прибави на свой ред и онова, което сам познава чрез самата инспирация.
Днес всеки човек иска да се убеди със собствените си очи. Това изискване е напълно оправдано за нашата епоха. Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях.
към текста >>
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния
свят
, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния
свят
, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители.
Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото. В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно. В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения. Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи!
Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители.
Те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, евангелистът Лука се позовава на онези, които сами виждат и имат опитности от имагинативния свят със средствата на инспирирания човек; които следователно са станали служители на Словото.
към текста >>
Следователно, евангелистът Лука се позовава на онези, които сами виждат и имат опитности от имагинативния
свят
със средствата на инспирирания човек; които следователно са станали служители на Словото.
В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения. Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи! Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители. Те са служители, а не притежатели на Словото.
Следователно, евангелистът Лука се позовава на онези, които сами виждат и имат опитности от имагинативния свят със средствата на инспирирания човек; които следователно са станали служители на Словото.
към текста >>
Това, което в нашата епоха Съществата на духовния
свят
имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание. Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука. Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване.
Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука.
И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах. Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията. Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен".
към текста >>
Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния
свят
, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание. Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука. Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване. Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука. И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах.
Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията.
Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен".
към текста >>
Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния
свят
.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание.
Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят.
И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи. За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
към текста >>
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния
свят
.
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят.
И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния свят, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава? Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството. Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него.
към текста >>
И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния
свят
, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава?
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят.
И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния свят, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава?
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството. Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него.
към текста >>
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния
свят
.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване. Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят.
Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен
свят
и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука.
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия
свят
.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина.
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния
свят
, там започват и истинските трудности.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности.
Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза. Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите.
към текста >>
Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия
свят
Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности.
Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза.
Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите.
към текста >>
Но този астрален
свят
е един
свят
на непрекъснато взаимно проникване.
Представете си например, че някой влиза в едно помещение, където спят известен брой хора. Стига да има ясновиждащи способности, той установява, че в леглата се намират физическите и етерните тела; после, издигайки се по-нагоре със своето ясновидство, той вижда и астралните тела.
Но този астрален свят е един свят на непрекъснато взаимно проникване.
Там в астралния свят астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго. И въпреки че за един обучен ясновидец едва ли може да се случи, но все пак това не е изключено, когато гледа цяла група хора, които спят, той може да смеси астралните тела и да не различи кое астрално тяло на кое физическо тяло принадлежи. Казах: Не може да се случи лесно подобна грешка, понеже подобен вид ясновидство спада към най-нисшите степени и понеже онзи, който постига правилното ясновидство, е добре подготвен и знае как да различава астралните тела. Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други духовни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват. Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
към текста >>
Там в астралния
свят
астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго.
Представете си например, че някой влиза в едно помещение, където спят известен брой хора. Стига да има ясновиждащи способности, той установява, че в леглата се намират физическите и етерните тела; после, издигайки се по-нагоре със своето ясновидство, той вижда и астралните тела. Но този астрален свят е един свят на непрекъснато взаимно проникване.
Там в астралния свят астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго.
И въпреки че за един обучен ясновидец едва ли може да се случи, но все пак това не е изключено, когато гледа цяла група хора, които спят, той може да смеси астралните тела и да не различи кое астрално тяло на кое физическо тяло принадлежи. Казах: Не може да се случи лесно подобна грешка, понеже подобен вид ясновидство спада към най-нисшите степени и понеже онзи, който постига правилното ясновидство, е добре подготвен и знае как да различава астралните тела. Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други духовни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват. Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
към текста >>
И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния
свят
.
Когато се издигаме в по-висшите светове със задачата, да проследим един човек по отношение на неговите предишни свръхсетивни съставни части, тогава всички отделни течения се разделят едно от друго. Едното ни води в една посока, другото в друга.
И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество. Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания.
към текста >>
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия
свят
те са напълно противоречиви.
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви.
Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие. Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата.
към текста >>
44.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния
свят
.
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13).
Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят.
Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>
Това, което им се възвестява, е облечено във величествени, монументални думи, в думи, които са звучали през цялото развитие на човечеството и са станали един от Коледните символи на християнския
свят
.
Това, което им се възвестява, е облечено във величествени, монументални думи, в думи, които са звучали през цялото развитие на човечеството и са станали един от Коледните символи на християнския свят.
Към пастирите се носят думи, които правилно преведени биха гласели:
към текста >>
„От висините се откриват
божествен
ите Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
„От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
към текста >>
В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия
свят
", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие.
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни точки.
В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие.
През август 1909 г. в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5. Днес отново ще разгледаме същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно ще откриете съзвучието между отделните истини.
към текста >>
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С
божествен
о-духовните Същества.
Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи. Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с
божествен
о-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с
божествен
о-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с
божествен
о-духовните Същества.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите,
божествен
о-духовни Същества.
Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е.
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
към текста >>
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени
божествен
о-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача. Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност.
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният
свят
беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи.
И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
към текста >>
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния
свят
и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния
свят
; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото.
Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния
свят
и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
Този, който изобщо вижда в духовния
свят
, той естествено сам може да се увери в това.
Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти. Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти.
Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това.
Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия
свят
, от характерните за този
свят
мъки и страдания.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие.
Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания.
Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен. И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи. Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти.
към текста >>
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки
свят
като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния
свят
.
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят.
А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
към текста >>
Той трябваше да опознае човечеството във физическия
свят
.
Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят.
Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия
свят
, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци.
Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
Всички тези особености на физическия
свят
се изправят сега срещу него.
Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец. И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец. До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта. А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта.
Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него.
към текста >>
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния
свят
като едно духовно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>
Тези способности Буда предоставя на духовния
свят
.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност. Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа.
Тези способности Буда предоставя на духовния свят.
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.
към текста >>
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния
свят
.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност. Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда предоставя на духовния свят.
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.
към текста >>
Едва в условията на физическия
свят
той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния
свят
.
Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно.
Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят.
Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи.
към текста >>
Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на
божествен
ия
свят
чрез определени вътрешни душевни процеси.
Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси.
Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност. Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше, че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена, но сега хората трябваше да се стремят към други способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално развитие. След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
към текста >>
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния
свят
.
После той попадна в обществото на петима отшелници. Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на
божествен
ия Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния
свят
.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния
свят
единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя.
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния
свят
не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния
свят
по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
към текста >>
45.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния
свят
у всяко живо същество.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
към текста >>
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от
божествен
о духовните светове.
Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха. И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година.
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове.
Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото. И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
към текста >>
За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния
свят
ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи.
За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
към текста >>
След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния
свят
принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния
свят
принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един
свят
, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия.
За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност. Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване. Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния
свят
; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност.
Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване. Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния
свят
чрез сетивата на физическото тяло."
Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло. То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи. Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло.
В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния свят чрез сетивата на физическото тяло."
към текста >>
Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния
свят
, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло. Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията.
Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления.
Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от
божествен
о-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява.
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния
свят
, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието.
към текста >>
Поглеждайки по този начин в астралния
свят
, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва.
Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически
свят
.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот.
Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят.
И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>
НАГОРЕ